— Католическа курво! — викаха те.
Цяла минута измина, преди Амеран да осъзнае, че всъщност не тя бе обект на тяхната омраза.
Нел се засмя и показа глава през прозореца.
— Глупаци такива! Гледайте по-добре. Това е протестантската курва — извика тя така, че всички да я чуят. — Това съм аз, Нел Гуин!
Мъжете скочиха от каляската и припряно й се извиниха. Нел им прости с въздушни целувки и седна на мястото си. Беше престанала да се смее и лицето й не бе така весело.
— Бързай! Моля те, побързай! — тихо каза тя на кочияша. Пътят се ограждаше от едната страна от Темза, а от другата — от малки селца. Във всяко от тях имаше панаир, за да може кралят и свитата му да се забавляват, като слязат от каляските си. Но нито жонгльорите, нито акробатите, нито огнегълтачите, марионетките или борбите с мечки не успяха да отвлекат Нел и Амеран от мрачните им мисли по време на дългото пътуване.
Зад шествието от каляски вървяха войници. Техните редици се простираха като че ли чак до хоризонта — полк след полк се редяха гвардейци с железни ризници и шлемове, мускетари с щикове, закрепени на мускетите им, бандолиери с оръжие на рамо и гренадири с жълто-червени униформи и с качулки на главите си бяха готови за защитят своя крал.
По реката покрай тях се носеха шлепове, украсени с цветя, гирлянди и разноцветни ленти и знамена. На палубите им свиреха музиканти на арфи, корнети, тромпети и барабани. Шлеповете предвождаха процесията от позлатени и богато украсени яхти, които скоро щяха да вземат участие в регатата, за голяма радост на краля.
Тревистият речен бряг вече бе пълен със зрители. На пейките, покрити с червено кадифе, седяха благородници и знатни дами с различен ранг. Амеран не познаваше повечето от тях и бе сигурна, че и те не я познават. Хортензия и нейният приятел, принцът на Монако, седяха един до друг, а Луиза, католическата курва, която хората толкова мразеха, бе седнала сред собствената си свита от френски поддръжници. Амеран веднага забеляза Грей. Но тя бе сигурна, че е единствената от всички присъстващи, която би могла да го различи, той като той бе нацапал лицето си с мръсотия и бе облякъл дрипави бричове и риза, и никак не приличаше на главнокомандващия кралската флота. Тя срещна погледа му и дискретно му кимна, но което той отвърна също така едва забележимо.
— Сърцето ми бие толкова силно, като че ли ще изскочи от гърдите ми — каза Нел, когато седнаха на местата си три редици зад стола на краля.
Амеран се опита с всички сили да я успокои. Струваше й се, че накъдето и да погледне, вижда някой от хората на капитан Били. Когато каза това на Нел, тя започна да диша по-спокойно.
Кралят пристигна точно когато яхтите се нареждаха една до друга, за да го поздравят. До него бе кралицата, облечена със строга масленозелена рокля.
Амеран смушка Нел и двете се разсмяха. Констанс вървеше до кралицата, облечена в ефирна бяла рокля с буфони и дантели, която придаваше още по-деликатен вид на бледата й кожа. Гидиън, облечен в червено сако със златни къдри и бял шарф, стоеше на няколко стъпки зад тях. Раменете му бяха сгърбени и се подпираше на сребърен бастун, но въпреки това успяваше да отвърне с поклони и ръкомахания на веселите аплодисменти на тълпата.
Амеран не изпитваше съжаление към него, бе изпълнена с омраза и съжаляваше, че опитите й да го убие не бяха имали успех.
Кралят мина покрай редовете, за да поздрави гостите си, и когато стигна до Нел, хвана и двете й ръце и я целуна по двете бузи.
— Ти си красива както винаги, мила моя Нел! — На ухото й той прошепна: — Тази нощ!
Нел се изчерви.
— Много сте любезен, господарю!
Амеран придърпа воала още по-плътно към лицето си.
— Това също ли е една от твоите прекрасни племенници, мистрес Гуин? — каза кралят доста по-високо.
— Да, господарю. Това е… Лили.
Кралят хвана ръката на Амеран.
— Очарован съм! — каза той и се вгледа във воала й. Амеран усети как се изчервява под изпитателния му поглед. Кралят се взря в нея още за един миг. В очите му проблесна странен израз.
— С нетърпение ще чакам да поговоря с вас по-късно.
— Да, господарю — каза тя тихо.
Беше ли си въобразила или действително гласът на краля бе трепнал при тези думи!
— Той знае — прошепна Нел. — Не можем да го излъжем.
Амеран кимна, но не се тревожеше, защото бе сигурна, че той ще запази тайната й.
Шлеповете вече влачеха яхтите нагоре по течението към предварително отреденото за начало на гонките място.
Измина още цял час, преди в далечината да се покажат издутите от вятъра платна.
Нел не сваляше очи от краля.
Амеран гледаше ту краля, ту Гидиън, ту Грей и после отново краля. Оглеждаше и тълпата. Там като че ли не ставаше нищо необичайно. Нямаше нито едно подозрително лице.