От време на време кралят поглеждаше към нея. Очите им се срещаха съзаклятнически под знака на общата тайна. В неговия поглед се четеше облекчение, а в нейния — загриженост.
Амеран и Нел седяха на местата си и заедно с другите гледаха коя щеше да бъде първата яхта, пресякла финиша. Кралят се отправи към брега и заедно с двама телохранители от двете му страни се качи на шлепа, от който щеше да наблюдава финала на регатата.
Амеран затаи дъх. Кралят мина съвсем близко до Грей. С ъгъла на окото си тя забеляза как нещо жълточервено се втурна през тълпата. Тя бързо се обърна, за да види по-добре. Един от гренадирите бе напуснал поста си. Никой като че ли не го бе забелязал освен нея, но тя наблюдаваше всяко негово движение. Нещо не беше наред. Само той от всички гренадири бе напуснал редицата.
Гренадирът мина покрай кралската ложа. Гидиън погледна към него, очите им се срещнаха и Гидиън му кимна. После мъжът в гренадирска униформа се извърна, но преди това погледна към мястото, където седеше Амеран, вперила поглед в него.
Сърцето й замря. Лицето му й бе познато. Тя не можеше да сбърка тази физиономия, изпъстрена с белези от дребна шарка, или очите, дебнещи следващата си жертва. Наетият от Гидиън убиец бе Томи Трембъл.
— Мълчи! — предупреди тя Нел. — И не прави излишни движения!
Нел пребледня, но не й зададе никакви въпроси.
Без повече обяснения Амеран тръгна към брега към мястото, където бе застанал Грей. Той я видя. Тя насочи погледа си към Томи Трембъл. Очите на Грей проследиха нейните. И двамата едновременно забелязаха, че Томи държи нещо в ръка. Той я вдигна, като че ли се готвеше да хвърли това, което държеше. В този момент Амеран разбра, че има намерение да взриви краля. Грей също разбра това и се втурна през тълпата към краля, без да знае, че Амеран е съвсем близо до него. Той скочи върху Томи точно в мига, когато той се готвеше да хвърли гранатата в шлепа на краля. Грей го повали на земята и гранатата се изтърколи по тревата. Амеран бързо я вдигна и с всичка сила я хвърли надолу по течението на реката. Чу се ужасен взрив и зрителите бяха окъпани от водни пръски.
Капитан Били насочи камата си към гърлото на Томи Трембъл.
— Ха мръдни, мръсно копеле! Много ще ми е драго да ти разпоря физиономията от едното ухо до другото.
Шлепът на краля се отправи към брега. Констанс, Гидиън и кралицата бяха застанали на брега, за да го посрещнат.
Грей и Амеран тръгнаха към тях. Тя си свали воала, а той избърса саждите от лицето си.
Констанс видя, че идват, олюля се и се опря на ръката на Гидиън. Той погледна към тях. На лицето му се появи израз, който Амеран добре познаваше — израз на нескриван ужас. Трябваше му обаче не повече от миг, за да възвърне самообладанието си.
— Този мъж и тази жена се опитаха да убият краля! — извика той.
Тълпата притихна. Иза, мистър Фенуик и другите моряци от екипажа на капитан Били ги обградиха в кръг, за да ги защитят.
— Грешиш, Гидиън — каза му Грей със сабя в ръка. — Дойдох да сложа край завинаги на жалкия ти живот!
Гидиън се подпря на бастуна си.
— Но аз нямам оръжие,- приятелю, и както виждаш, съм ранен в битка — усмивката му беше студена и жестока като погледа му. — О, красива моя Амеран, ти така убедително изигра ролята си на курва! Жалко, че не си така умела и с камата.
Думите му не я нараниха както някога.
— Много жалко, нали?
След това Амеран извади брошката от ръкавицата си и я хвърли в краката на Констанс, както се хвърля кокал на куче.
— Мисля, че това е твое.
Констанс не каза нито дума, нито пък се наведе да я вдигне.
Кралят пристигна бесен, смачквайки с краката си тръстиките.
— По дяволите! Каква е тази история! Трябва да проведем регатата още веднъж утре — викаше гневно той.
В миг мургавото му лице пребледня и той се почеса по брадата, разбрал, че над живота му току-що е било извършено поредното покушение. После с нежна усмивка се обърна към Амеран и я привлече към гърдите си.
— Това си ти!
Амеран леко се поклони.
— Аз съм, господарю.
Недоверието на краля се превърна във възторг.
— Грей? Грей! Ти си жив!
— Да, Ваше величество. За всеобща изненада аз съм жив.
Кралят прегърна главнокомандуващия на флотата.
— Архиепископът ще бъде много доволен, като научи, че аз не се колебая повече дали съществуват чудеса, тъй като вие двамата току-що доказахте, че всъщност те се случват.
— Той е предател, Ваше величество. Не оставяйте думите му да ви залъжат. Аз самият бях свидетел на позорните му постъпки и нося белега на неговата подлост.