Гидиън погледна за подкрепа към Констанс, но тя не каза нито дума. Той се обърна към тълпата, но никой не излезе в негова защита.
Кралят съвсем спокойно се обърна към Гидиън.
— Бих ви предложил, мистър Хорн, да помолите за прошка хората и Бога, защото не ви остава много време на този свят. — Той кимна на един от телохранителите си и Гидиън бе отведен.
Погледът на краля се сведе към нозете на Констанс.
— Остатъка от дните си, милейди, ще прекарате в компанията на мишките и плъховете в Тауър.
— Не! — опита се да извика тя, но се чу само шепот. — Не заслужавам такава жестокост.
— Заслужавате по-голяма — каза той и кимна да отведат и нея.
— Но, Ваше величество, добрата херцогиня не е направила нищо лошо. Аз самата бих се застъпила за…
— Мълчете, Катрин. Бих ви приканил да си спомните коя сте, преди аз да съм забравил.
Кралицата сведе глава и не отрони нито дума повече. Капитан Били доведе Томи Трембъл пред краля. Ножът му още бе опрян в гърлото на злодея.
— На колене, свиньо! — извика капитанът и го блъсна към земята, а Томи падна по корем.
Капитан Били стъпи с единия си крак на него и усмихнато отдаде чест на краля.
— Капитан Били Блиц е на вашите услуги, господарю! Томи Трембъл запъшка от болка, а капитан Били заби още по-здраво пета в гърба му. — Покажи известно почитание, мръснико, към мъжа, когото току-що се опита да убиеш!
Кралят удари капитан Били по гърба.
— Смяташ ли да останеш достатъчно дълго на брега, за да мога да те посветя в рицарство?
— Да, господарю, и бих искал да обсъдим един малък въпрос за губернаторството на Бахамските острови.
— Ах, ти, стар пират! Липсваше ми компанията ти!
— Липсваше ви умел партньор на карти, нали, господарю? — Капитан Били смушка краля. — Дори не можете да си представите какво съм ви донесъл този път.
Луиза, Хортензия и Нел най-после успяха да се промъкнат през тълпата и се скупчиха до краля, но той избра Нел, за да я увери нежно, че нищо лошо не му се е случило.
Кралицата стоически понесе това, застанала до съпруга си.
Нел потърси успокоение в прегръдките на Амеран.
— Моля се и следващия път да има същия късмет.
Амеран притисна силно приятелката си.
— Грей ще го пази — каза тя и не се опита да я убеждава, че няма да има следващ път, тъй като и двете знаеха, че докато враговете на краля желаеха смъртта му и докато имаше такива, които да ламтят за трона му, винаги щеше да го очаква следващ път.
Нел се обърна към Грей. По бузите й се стичаха сълзи.
— Много съм ви благодарна, лорд Карлайл.
Грей протегна ръце към нея.
— Аз също съм ви много благодарен, Нел.
След това Грей притисна Амеран към себе си.
— Най-после всичко свърши, любима!
Амеран притисна устни към неговите.
— Не, любими, едва сега започва — каза тя и постави ръцете му върху корема си, за да усети как рита тяхното бебе.
Кралят ги прегърна и двамата.
— Нямам търпение да чуя разказите ви. Сигурен съм, че приключенията ви могат да изпълнят цяла книга.
— Томове, Ваше величество — каза му Амеран и тихо въздъхна. — Могат да изпълнят томове!
21
Грей и Амеран лежаха в обятията си. Изминалият ден се бе оказал ужасно дълъг. Капитан Били бе посветен в рицарство заради смелата си служба на краля и страната си, а кралят бе настоял дъщеря му и главнокомандуващият кралската флота да се оженят с церемония с такъв блясък, какъвто в Уайтхол още не бяха виждали.
— Защо се усмихваш? — попита Грей.
— Мислех си за сватбата ни.
Грей също се усмихна.
— И какво смешно намираш в този толкова тържествен случай?
Тя постави брадичката си на гърдите му.
— Наистина беше много зрелищна, но въпреки…
— Какво?
— Въпреки великолепния й блясък, когато мисля за сватбения си ден, ще си спомням за церемонията на борда на „Лъки Лейди“.
Грей се усмихна.
— И аз.
Тя леко го захапа за гърдите. Той погали нежно косата й.
Архиепископът наистина няма силния дух на Били, за да направи от случая събитие.
— Сигурна съм, че когато остареем и разкажем на децата си за сватбените си дни, те също ще решат, че първият е бил по-вълнуващ.
Грей я притисна към себе си.
— Ще им разказваме с голямо удоволствие безброй пъти за времето, когато сме били волни като птици и жадни за приключения, и когато един пират ни е оженил.
— Това наистина е много по-романтична история. — Тя го погали по бузата. — Обещай ми, че винаги ще бъдем така волни като птици и така жадни за приключения, както тогава.
Той притисна устни към нейните.
— Заклевам се.