Грей я целуна по намръщеното чело.
— Гидиън е толкова добър офицер, колкото съм аз, и неговата компания е добре дошла за мен, както и опитът му в мореплаването.
Тя запази мълчание. Не можеше да го убеди, че Гидиън е далеч по-опасен от пиратите, враждебните индианци, испанците и всичките болести и природни бедствия, взети заедно. „Защо наистина Гидиън иска да отиде на това пътуване? — се чудеше тя. — Какво се надява да спечели? Гидиън Хорн не служи на никого другиго освен на себе си.“
— Поне няма да бъде в двора, за да възбужда в теб подозрение с всяка своя постъпка.
Амеран се въздържа от отговор. Нямаше отърваване от Гидиън… и за двамата… докато Грей не прогледнеше за истината, която се набиваше в очи.
Когато стигнаха до кея, Грей вкара малката яхта в едно тясно свободно пространство и хвърли въжето на един моряк. След това вдигна Амеран върху дока, стиснал здраво пръсти около кръста й.
До каретата, която ги чакаше пред митницата, вървяха в мълчание. Той даде на кочияша няколко монети и го инструктира за посоката.
— Няма ли да дойдеш с мен? — го попита тя.
Грей поклати отрицателно глава.
— Ще дойда на свечеряване. Имам още малко работа, която трябва да свърша.
— Каква работа?
— Кралят ми нареди да удвоя екипажа за пътуването.
Тя бе учудена, че е недоволен от това, и се поинтересува защо.
Той побърза да я увери, че няма проблем.
— Гидиън доброволно се включи като участник в изпълнението на задачата.
Тя понечи да го попита дали може да го придружи до кораба, но се отказа. В края на краищата можеше добре да уплътни времето си и сама. Предстояха й много приготовления за пътуването.
Докосна го по бузата и леко го целуна по устните.
— Ще ви чакам, милорд.
— Възнамерявам да отида с него — съобщи Амеран на Нел малко след като бе накарала кочияша да я отведе до къщата в Пал-Мал.
— О, боже. О, боже. — Нел се хвана за сърцето. — Зная, че трябва да се опитам да ти избия тая глупост от главата, но въпросът е там, че ако бях на твое място, щях да постъпя точно по същия начин. Бих последвала моя Чарли до края на света.
Амеран почувства облекчение. За да успее планът й, се нуждаеше се от помощта на Нел. Освен това не очакваше Нел да й противоречи.
Джейми се втурна в стаята.
— Амеран, Амеран! Чарли, ела да видиш кой е тук — малкото момче изпищя от радост.
Чарли се втурна в стаята след брат си.
Джейми скочи в скута й и силно я прегърна.
Чарли се усмихна и кротко я целуна по бузата.
Амеран усещаше мекотата на гръдта си, опряна до малкото личице, което се бе сгушило в гънките на роклята щ. Грозните белези и мехурите вече ги нямаше, нито пък се бяха появили някакви струпеи — виждаше се само една мека бебешка плът, която не носеше никакъв отпечатък от скорошното бедствие. Тя прегърна още по-силно Джейми. Не можеше да понесе мисълта, че той може да се отвърне уплашен от нея.
— Познай, познай! — викаше въодушевено малкото момче. — Познай какво ни е донесъл татко на нас с Чарли?
— Предавам се. Кажи ми.
Джейми погледна брат си.
— Ти първо.
Чарли седна в краката на Амеран.
— Трябва да отгатнеш.
— Ще ми подскажеш ли малко? — попита Амеран.
Нел й намигна.
— Добре, моят подарък има четири крака, дълга опашка и грива, и топурка, като излезе на двора. — Докато й говореше, махаше възбудено с ръце. — О, и има такъв красив кестеняв цвят, какъвто никога не си виждала. Почти като цвета на мамините къдрици.
Амеран плесна радостно с ръце.
— Кон!
Чарли гордо кимна.
— Тате накара коняря да я доведе тази сутрин. Нарекох я Лейди.
— Ах, мисля, че това е прекрасно име — каза Амеран.
— Моето е пони — каза Джейми. — То цялото е черно, с изключение на една малка звездичка ето тук. — Той нарисува една звезда върху челото на Амеран. — Татко казва, че скоро ще мога да прескачам огради и да ходя на лов за лисици през есента.
Нел потръпна и извика:
— Предполагам, че аз и баща ви ще можем да изкажем някакво мнение по този въпрос.
— Как нарече своето пони? — попита Амеран.
— Нарекох го Роули, на големия кон на тате — каза Джейми. — Татко каза, че името е чудесно.
— Мисля, че съм съгласна с него.
— Бягайте да играете, момчета. Имаме да обсъждаме някои неща с Амеран — каза Нел на синовете си.
Чарли хвана Джейми за ръката и му помогна да слезе.
— Хайде, Джейми. Да отидем да довършим рисунките за татко.
Лицето на Нел светна от гордост.
— Каква прекрасна идея, Чарли. Предполагам, че кралят ще се прибере довечера, след като приключат срещите.