Момчетата изтичаха весело и със смях навън от стаята.
— Имаш прекрасни синове — каза Амеран на Нел, като погледна след момчетата със странен копнеж.
— Това е радост, която скоро и ти ще изпиташ, мила моя. — Тя предложи на Амеран шоколад от сребърния поднос на масата, но тя отказа и тогава тя взе две парченца за себе си. — Разкажи ми повече за пътуването, което планираш.
Амеран се усмихна.
— Да си призная, не съм правила много планове.
— Ще обмислим всички подробности, мила — увери я Нел, като си взе още едно парче шоколад. — Разбира се, знаеш, че кралят изобщо няма да бъде доволен от решението ти да заминеш. Той толкова се радва на твоята компания.
От това, че той бе споделил своето щастие с нея, на Амеран й стана много приятно. Тя си пое дълбоко дъх.
— Не мога да споделя с него намеренията си.
По закръгленото лице на Нел не се изписа изненада.
— Да, съгласна съм, че не би могла? — Тя потупа Амеран по коляното. — Но той толкова те обича. Отсъствието ти от двора ще го натъжи изключително много.
— Кралят ще ми липсва — искрено каза Амеран. — И ти ще ми липсваш, Нел Гуин.
— Не толкова, колкото ти на мен. — Тя премигна бързо. — Но стига с тези сантименталности. Трябва да измислим как да те качим на борда на „Феър Уиндс“, без да бъдеш открита.
Амеран поклати тъжно глава.
— Само да можеше църквата да разреши Грей и аз да се венчаем.
Нел вече знаеше за нейните проблеми с църквата.
— Не се тревожи за това, миличка. Чарли ще се оправи с архиепископа. Той обикновено си има свой начин да се справя с онези надменни божии служители.
Ех, само да можеше да има такова влияние върху Констанс и кралицата.
— Съвсем скоро, миличка. Сигурна съм, че ще ги сложи на мястото им.
— Не разбирам защо кралят изобщо не спомена, че изпраща Грей в Чарлз Таун. Бях с него почти всяка сутрин и въпреки това той не обели нито дума за своите планове.
— Преди доста време научих, че не е моя работа да се интересувам от желанията на краля — й каза нежно Нел. — Той е крал и желанията му не подлежат на обсъждане от никого. — Тя потупа успокоително Амеран по ръката. — Бъди спокойна. Ако това не бе някаква крайно неотложна работа, кралят не би предявил такова изискване към Грей. Той бе много разтревожен напоследък от някои събития в колонията. Дори бе принуден да затвори един от лордовете-собственици, граф Стафтсбъри, в Тауър. За късмет на графа кралят прощава толкова бързо, колкото се и разгневява.
Амеран искаше да знае повече за това какви проблеми има той в колониите. Нел се засмя.
— Ами единственият проблем, който някога е имал кралят, това са парите, разбира се! — Тя нямаше търпение да обясни. — В ранните години на управлението си кралят бе загрижен най-вече от конкуренцията с Испания и Франция в изследванията на Новия свят, но му липсваха достатъчно финанси и не получи поддръжка от парламента. Така че даде всичките земи на юг от Каролина до испанска Флорида и цялата земя на запад до южните морета на осем могъщи английски мъже с надеждата, че те ще платят за заселването си там. Моят Чарли авансира част от собствените си пари за експедицията, но дали собствениците делят доходите си от Каролина с него? За съжаление ще трябва да кажа, че не! Те трупат състояние от износа за Англия и Барбадос, и въпреки това само незначителна част от него се връща в кралската хазна.
— Това не е единствената причина за загрижеността на краля — продължи Нел. — Много от заселниците се чувстват нещастни в собствения си дом. Казват, че истинските неограничени собственици на Каролина не ги защитават от испанците и диваците и освен това рядко в колониите изобщо може да се намери някой собственик. Като поданици на краля те представят своите оплаквания пред него и той е задължен да им помогне. Твоят лорд Карлайл е един от малкото, на които кралят може да има доверие, защото е справедлив и честен в отношенията си с него.
Амеран кимна.
— Грей не може да бъде упрекнат за нищо.
— Чарли много пъти е споделял желанието си да постави Грей на трона. Поне по такъв начин Англия със сигурност би имала един компетентен управител, когато той си отиде. Дано този ден не дойде скоро — добави Нел, като бързо обърна очи нагоре в молитва. — Това, че ще загуби едновременно и Грей, и теб, ще го съкруши.
— Говориш така, сякаш никога няма да се върнем, а ние ще се върнем. Да, ще се върнем — каза тя, като се опитваше да разсее собствените си страхове. — Ти ще обясниш обстоятелствата на краля, нали, Нел? Крал Чарлз е толкова внимателен с мен и нямам желание да му причинявам страдание. Но няма да мога да понеса още една раздяла с Грей! И аз…