— Вероятно би било по-добре да си останеш жена. Изисква по-малко обяснения в случай, че другите пътници разкрият истината.
Нел сериозно се замисли над проблема.
— Разбира се, за твоя собствена безопасност ще трябва да те направим колкото се може по-грозна. Можем да почерним няколко зъба, да изрисуваме една-две бенки, белези от шарка тук-там и мъжете няма да се избиват да легнат с теб.
— Нел, ти си страхотна. Направо страхотна.
— В този свят една жена не живее само благодарение на външния си вид, миличка. — Тя ощипа Амеран по розовата буза. — Ще ти покажа освен това как да се правиш на малко луда. Мъжете обикновено оставят на мира една жена, ако решат, че нещо не е наред. Не би имала нищо против да виеш от време на време при пълнолуние, нали?
— Ще правя всичко, което е необходимо, за да остана с Грей — каза Амеран с твърдо убеждение. — Всичко.
— Няма да имам една спокойна нощ, докато не се завърнеш жива и здрава в Англия. — Нел стисна ръцете й. — А когато се върнеш, обещай ми такова празненство, каквото никога не е имало в Уайтхол.
Смехът на Нел далеч не беше радостен. Двете жени се прегърнаха силно, без да говорят, но всяка от тях мислеше за неизказаните опасности, на които можеше да бъде изложена Амеран.
Когато Амеран се върна в апартамента си, бе посрещната от безкрайно обърканата Меги, която крачеше из стаята и чупеше ръце.
— Шарлот. Херцогинята я обвинява.
Амеран се опита да успокои момичето.
— За какво обвинява херцогинята Шарлот?
— Ах, не си ли чула? Всички говорят за това. Херцогинята е като обезумяла.
Амеран не можа да сдържи смеха си.
— Че тя не си ли е по начало такава?
— По-зле от всякога. Обвинява бедната Шарлот, че е откраднала онази проклета брошка, а те практически са израснали заедно. Освен това всеки знае, че Шарлот не може да открадне нищо. Какво може да направи една слугиня с диамантите и перлите? Не мисля, че може да ги носи, докато чисти.
Брошка с перли и диаманти. Амеран си спомни, че Констанс я бе носила през нощта преди кралското угощение.
— Сигурна съм, че брошката ще се намери. Вероятно херцогинята е забравила къде я е сложила.
Меги не можеше да се успокои.
— Тя се кълне, че е била открадната и, запомни ми думата, никой в Уайтхол няма да бъде оставен на мира, докато не бъде открита. — Меги се усмихна вяло. — Какво мога да направя за теб, защото искам след това да се върна при Шарлот и й помогна да претърсим апартамента на херцогинята?
Амеран отклони предложението й и се опита да я отпрати по-бързо и колкото се може по-внимателно. Почти се свечеряваше, а до завръщането на Грей трябваше да свърши доста работа.
Меги едва бе прекрачила прага, когато отново се върна.
— Спомняш ли си деня, когато ме питаше за капитан Хорн и херцогинята? — Амеран кимна. — Ами, Шарлот каза, че са били заедно до късно тази нощ в апартамента на херцогинята, чак до ранните часове на деня. — Меги сниши глас, като почти започна да шепне. — Имало още един мъж с тях. Шарлот можела да се закълне, че това бил един от испанските легати, изпратени тук миналата седмица, за да се срещнат с краля. Чудя се каква работа е имал с тях?
Амеран поклати глава. Това предизвикваше и нейното недоумение. Какво ли точно крояха онези двамата сега? Меги почукваше с пръст по бузата си.
— Чудя се да не би този испанец да е откраднал брошката. На тези дяволи не трябва да им се оказва доверие.
Испанецът не беше единственият дявол, на когото не трябваше да се оказва никакво доверие, си помисли Амеран.
— Ако научиш още нещо, Меги, непременно ми кажи. Става ли?
Меги направи лек реверанс.
— Да. Ще направя точно така.
Вечерята беше изстинала, а Амеран вече си бе легнала, когато Грей се върна от „Феър Уиндс“.
— Защо смяташ, че Гидиън и Констанс са приели късно снощи в нейния апартамент един от легатите на Испания? — попита тя, преди той да успее да я целуне за поздрав.
Грей изпъшка, след което насочи вниманието си към подноса до леглото.
Амеран му сипа вино и го наблюдаваше как лакомо се нахвърля върху храната, която готвачът бе приготвил специално за него. По мълчанието му разбираше, че не му се обсъжда този въпрос.
— Не смяташ ли за странно, че един представител на най-страшния противник на Англия участва в един късен нощен разговор насаме с Констанс и Гидиън?
— Мисля, че ще направиш добре, ако спреш да слушаш празните клюки на кухненските прислужници — каза той, като думите му прозвучаха нежно, но твърдо.