Смарагдовите й очи пламтяха с леден блясък. Амеран едва се сдържа да не излее остатъка от виното върху главата му.
Грей се разсмя, сграбчи я за ръката и я сложи на скута си.
— Прости ми, мила. Не исках да прозвучи така грубо, но Гидиън не е могъл да прекара нощта с Констанс или с някакъв испански легат, или с когото и да било от Уайтхол, защото снощи спа на борда на „Феър Уиндс“.
— Не можеш да бъдеш сигурен, че това е било така, защото цяла нощ беше с мен — напомни му тя. — Как можеш да твърдиш, че това, което казваш, е вярно?
Грей я целуна по бузата.
— Защото Гидиън не може да не се е подчинил на заповедта.
Амеран тъжно постави глава върху рамото му. Независимо какво казваше или какво доказателство предлагаше, никога нямаше да накара Грей да осъзнае злите намерения на Гидиън. Той не позволяваше да бъде убеждаван. Тя не искаше да предизвика натегнати отношения между себе си и своя възлюблен, но не можеше да седи настрана и да гледа как Гидиън унищожава Грей и любовта им.
— Констанс не е толкова глупава, та да рискува приятелството си с кралицата или доброто си положение в двора, като общува с враговете ни — каза Грей, като галеше Амеран по косата с една ръка, а с другата продължаваше да се храни.
— Не знаех, че си такъв непоколебим защитник на доброто име и репутацията на Констанс — отбеляза хладно тя. — Вероятно е така, защото и двамата сте били по-близки, отколкото искате да признаете?
Тя се опита да стане, но Грей я задържа.
— Както обсъждахме преди, любовните истории по принцип не са ми чужди. Признавам, че съм имал повече любовници, отколкото е било необходимо, но херцогинята на Мороу нито веднъж не е споделяла леглото ми, а аз съм отказвал на безброй нейни покани да посетя нейното. Безсмислено е да казвам, че жената ме мрази и има основателни причини за това, не мислиш ли?
Амеран се сдържа да не се усмихне.
— Тогава защо се отнася приятелски към Гидиън, който открито декларира своята любов и лоялност към теб?
— Играеш си с търпението ми, Амеран. Няма ли какво по-добро да правиш, освен да ми натякваш за това през предпоследната ни нощ, преди да се разделим?
— Ако ти натяквам, то е защото те обичам. Не мога да понеса мисълта да ти се случи нещо лошо. — Тя усети, че започва да губи контрол. Ако не внимава, Грей ще започне нетърпеливо да брои часовете в очакване на тяхната раздяла. — Не можеш ли да видиш, че Гидиън не взима присърце най-големите ти интереси? Той те измами. Излъга те. Измени ти. Заговорничил е срещу краля. Как можеш да го защитаваш? Колкото до Констанс, ти сам каза, че те мрази. Тя е способна на убийство. От подозренията на краля знаеш, че Гидиън — също. — Тя заудря с юмруци по гърдите му. — Не искам да умреш. Обичам те. Не бих могла да живея без теб.
Тихо, тихо, мила моя. Няма никаква причина за такова страдание. Никой не ми мисли злото. Никой не иска да умра, най-малко от всички — Гидиън.
Хълцанията й утихнаха. Тя вдигна глава, погледна го в очите и с изненадващо спокоен глас каза:
— Имах сънища, Грей, сънища, в които виждам как Гидиън те наранява и изпитва огромно удоволствие от това. Един ден ще разбереш, че това, което казвам, е истина, но тогава, страхувам се, ще бъде твърде късно. Ще прогледнеш за истината едва когато почувстваш болката от шпагата на Гидиън, пронизваща сърцето ти.
Амеран се втурна към леглото, хвърли се върху него и плака, докато в очите й не останаха сълзи. Страхуваше се да вдигне глава, за да не види, че Грей си е отишъл. Но когато той я погали по гърба с успокояващи масажиращи движения, се зарадва, че не го е отблъснала.
Тя се обърна и се усмихна с широко отворени ръце.
— Толкова много те обичам. Веднъж те загубих. Не мога да понеса да те загубя отново. Бих убила всеки, който се опита да ти причини зло.
С целувките си Грей я накара да замълчи.
— Няма причина за голямата ти мъка. Ако трябва нечие сърце да бъде пронизано, то няма да бъде моето. Кълна ти се. Винаги ще държа под око Гидиън и ако видя, че намеренията му не са добри, нито предаността, нито братската обич ще ме спрат да постъпя така, както трябва.
Амеран кимна. Беше уморена от словесната борба. Уморена бе от резките думи помежду им. Искаше й се той да я люби и му показа, че желае това. Бавно, без да сваля поглед от очите му, развърза връзката, която пристягаше плътно роклята около тялото й, и разтвори мекия розов сатен. Погледът му бе привлечен от желаната плът, която се показа отдолу.
С неудържим стон Грей зарови глава между гърдите й и жадно ги обхвана с ръце — толкова твърди и прекрасни.