— Дори една нощ далеч от теб ще бъде ад за мен — й каза той.
— Тогава, вземи ме с теб. — Тя отчаяно искаше позволението му да тръгне с него. Не й беше приятно между тях да има повече лъжи.
— Не мога. Не мога.
— Ще бъдем заедно, любов моя — каза тя, като го притегли по-близо. — Телата ни може да бъдат разделени, но душите ни ще бъдат като едно цяло.
Брадичката на Грей се отпусна върху гърдите й. Потърси очите й.
— Ти знаеш, че ако имаше някакъв начин, щеше да отплаваш с мен на „Феър Уиндс“. — Тя се чувстваше неуверено и не искаше да говори. — Никога няма да напуснеш мислите или сърцето ми, Амеран. Разбираш защо не мога да те взема с мен, нали?
— Правиш каквото трябва. — Надяваше се очите й да не я издадат на светлината на свещта. — Правиш каквото трябва.
„Точно както аз ще направя това, което трябва“ — мълчаливо казваха очите й.
— Глупак съм да те оставя — каза той, като съблече и захвърли дрехите си в другия край на стаята. — Душата ми никога не е била така объркана. Никога преди не съм поставял под въпрос дълга си към краля, а сега, сега…
— Шшт, не говори за това, което не можеш да промениш. — Тя посегна към източника на своето огромно удоволствие и нежно го погали; стоновете на Грей говореха за неговото собствено удоволствие. Като се отдръпна, тя нежно го обърна по гръб. Възбуждащите й пръсти започнаха да изплитат своята магия и в един миг членът му запулсира под тях. Дългите й кичури паднаха върху страните й и върху изпънатото му тяло, и тя започна да го дразни и възбужда от пръстите на краката, след това нагоре, минавайки през коленете, бедрата, а езикът й чертаеше малки кръгчета върху месестите вътрешни части на бедрата му. Усещаше потрепването на мускулите му и когато отпусна устни върху пениса му и бе сигурна, че Грей вече едва понася сладостното мъчение, тя отпусна тялото си върху него. Бавно и целенасочено се притисна в него и го привлече още по-близо със своите целувки.
С крака, изпънати плътно до неговите, Амеран вкара пениса му в себе си и се задвижи с бавни и дълбоки движения, които го възбуждаха и измъчваха още повече. По стоновете му разбираше, че му е безкрайно приятно да я остави свободно да води нещата. Накрая не издържа повече. Нещо най-дълбоко в съществото й бе разтърсено от леки спазми и през нея премина гигантска вълна. Крайниците й се вцепениха и отмаляха, тя се отпусна върху него с разтуптяно сърце, а кръвта й бушуваше.
С ръце, силно притиснати около нея, и крака, сключени на гърба й, Грей я обърна и започна да разравя живите въглени, които вече бяха готови отново да се възпламенят.
По среднощното небе изведнъж запламтя червено и златно.
Очите на Грей бяха натежали от желание за сън. Амеран не се опита да го изкуси да се върне в леглото, както бе правила много минали сутрини. Усещаше неохотата му да я остави и да тръгне за „Феър Уиндс“. Колкото и да копнееше да успокои объркването, което разкъсваше душата му, не можеше да си позволи да говори от страх да не издаде намеренията си.
Той се облече набързо и я целуна за довиждане с обещанието, че тази вечер ще се върне рано — тяхната последна нощ заедно.
Едва когато чу, че вратата се хлопна след него, тя отново заплака. Сълзите, които с мъка бе сдържала, потекоха като порой.
Тази нощ бе сънувала други сънища, които още по-силно носеха със себе си усещането за надвиснала беда. Не знаеше как узнава тези неща, но скоро щеше да дойде денят, когато Грей щеше бъде откъснат от нея, и тя не можеше да направи нищо, за да предотврати това.
— Тази сутрин си необичайно мълчалива — каза кралят на Амеран, докато стояха в двора на конюшнята и гледаха как кралският дресьор обучава големия сив жребец, който бе изпратен от краля на Прусия. — Много по-добре се справям с яростта на една жена, отколкото с мълчанието й.
— Нямам причина да бъда гневна или разярена, Ваше величество. Просто бях потънала в мислите си, за което съжалявам. — Въздишката й бе продължителна и отегчена. — Страхувам се, че не бях добра компания за вас тази сутрин.
Кралят се усмихна, но не каза нищо.
Те наблюдаваха как великолепният жребец се изправя на задните си крака и върви назад, а предните му копита бият въздуха.
— Предполагам, че си разстроена от това, че изпращам Грей в Чарлз Таун — каза той, като отклони погледа си от гребеца за момент.
— Не е моя работа да оспорвам заповедите на Ваше величество.
— Повярвай ми, когато ти казвам, че нямам друг избор. — В черните му очи се четеше искреност. — Ако можех да отложа пътуването, докато църквата даде своето позволение за женитбата ви, бих го направил. Кълна се. Но не мога. Въпросът е съвсем неотложен.