Амеран кимна. Кралят много трудно би могъл да дочака позволение на църквата, защото бе много малко вероятно тя да даде такова, като се вземе предвид, че Констанс и кралицата не преставаха да се месят. Но нямаше смисъл да прибавя още товар към вече огромния куп тревоги, които кралят носеше върху плещите си.
— Съзнавам кризата в Чарлз Таун и спешността, с която трябва да се решат проблемите между заселниците и лордовете-собственици.
— Проблеми и тревоги. Това е всичко, което ми носи Каролина. — Кралят масажира слепоочията си. — Проклето главоболие. Няма ли да спре някога? — Усмивката на Амеран бе съчувствена. — Англия рядко дели богатствата на колонията, но когато там се срещнат с на вид непреодолими проблеми, се очаква именно аз да се погрижа за моменталното им разрешение. — Челото му се намръщи още повече. — Когато се появят финансови затруднения, собствениците смятат, че всичко, което трябва да направят, е да променят името от Ойстър Пойнт на Чарлз Таун и аз ще бъда толкова поласкан, че ще им дам цялата си съкровищница. Да, да! — Изражението му беше мрачно. — В този момент колонията е заплашена от по-голяма опасност. Испанците са се сдушили с индианците и по всяка вероятност ще предприемат атака срещу населението. Животът на английските мъже, жени и деца е в голяма опасност. Съвестта не ми позволява да оставя да бъдат избити, въпреки че не мога да направя нищо, за да им помогна, ако утре или вдругиден се стигне до кръвопролитие. Единствено се моля помощта, която изпращам, да стигне навреме. — Той хвана Амеран за ръката. — Това е и причината за тази спешност. Моля те да не ме мислиш за безсърдечен, понеже ви разделям с Грей толкова скоро след вашето повторно събиране.
Новината за неизбежната битка накара лицето й да пребледнее. Грей не отиваше просто със задачата да разкрие някакви факти. Отиваше на война. Още по-голяма причина да бъде на борда на „Феър Уиндс“, когато той отплава.
— Грей не ти ли каза истинската причина за своето пътуване?
— Не. — Тя едва говореше. Бе далеч по-опасно, отколкото бе започнала да си представя.
— Не трябва да му се сърдиш, мила моя — й каза кралят, като отново насочи вниманието си към жребеца. — Само той и няколко члена на моя съвет осъзнават трудността на задачата, която му предстои.
Амеран направи всичко възможно да се концентрира върху великолепния сив жребец и това как той се изправя на задните си крака и се върти под командата на дресьора. Горкият Грей! Нищо чудно, че не бе обърнал внимание на предупрежденията й относно Гидиън. Имаше далеч по-големи проблеми, които занимаваха ума му. „Феър Уиндс“ нямаше да превозва само жители на колонията. Корабът щеше също така да транспортира оръдия, пушки, барут и допълнителна човешка сила в защита на заселниците. Гидиън не бе единствената опасност за Грей.
Тя премисли дали трябва да каже на краля за срещата, за която й каза Меги, или не, и накрая се отказа. Тя все още продължаваше да се чуди дали Гидиън бе запознат с подробностите около пътуването. Каквато и игра на лъжи и измама да играеха Гидиън и Констанс, те добре бяха заличили следите си, за да не предизвикват никакво съмнение в краля или някой друг. Най-добре бе да не събужда подозрението на краля. Ако Гидиън разкриваше държавни тайни на испанците, кралят скоро сам щеше да разбере това. Засега тя не можеше да рискува Гидиън и Констанс да разберат за собствените й подозрения, без едновременно с това да изложи на опасност и живота на Грей.
Амеран се успокои, когато дресьорът поведе коня към краля за по-обстойна проверка, защото знаеше, че той ще насочи мислите си към по-други неща.
Кралят одобрително потупа жребеца, който пръхтеше и тропаше с крака.
— Чудесно животно. Обзалагам се, че ще спечелим не едно състезание в Нюгейт. Зная, че три месеца могат да изглеждат цяла вечност за млад човек като теб — й каза кралят, когато дресьорът отведе коня в конюшнята, — но времето ще мине бързо. Обещавам ти. Не се измъчвай за своя лорд Карлайл или неговата безопасност. Няма по-добър командир, нито воин от него. — Той вдигна ръка към раменете й. — Нямаше да го изпратя да се бие, ако не бях уверен, че ще се върне като победител… и жив.
Кралят я хвана за ръка и те тръгнаха бавно назад през градините.
— Дал съм на Грей думата си, че ще се погрижа тук да се забавляваш чудесно — каза той със сърдечен смях. — Ще ходим до Уиндзор. Няма по-прекрасно място по това време на годината. Можем да яздим с часове наред по ливадите, покрити с цветя. Винаги има тенис, ветроходство и театър, а да не забравяме и конните надбягвания в Нюгейт.
Гласът му стана още по-нежен.