Дясната му ръка, която я бе обхванала, се отпусна, но тя отказа да се предаде. Ако телата им се отделяха едно от друго в този момент, можеха никога да не се съберат отново. Погледът й остана непоколебим.
— Не, не мога, когато в сърцето си зная, че ако Гидиън намери удобна възможност да ни раздели, веднага ще го направи.
— Гидиън е прекрасен офицер. Няма друг, който би ме поддържал по-добре — каза внезапно Грей и отново започна да яде, докато тя стоеше все още на коленете му.
— Твоя ли беше идеята Гидиън да отплува с „Феър Уиндс“ утре или негова?
Вилицата спря по средата на пътя към устата на Грей.
— Не помня. Какво значение има?
Амеран нямаше да го остави на мира.
— Според собствените ти думи Гидиън иска да подобри репутацията си пред краля, но не ти ли е минавало през ум, че той може да иска дори нещо повече — да те подведе така, че да изпаднеш в неизгодно положение, и по този начин да получи власт над теб, към каквато всъщност се стреми?
Грей се засмя, но с малко кисела гримаса.
— Ти, любов моя, а не Гидиън, си тази, която се опитва да спечели най-голямата власт над мен, като се опитваш хитро да ме подведеш.
Амеран едва се въздържа да не нахлупи чинията с печено агнешко, картофи, моркови и лук върху упоритата му глава.
— Аз само искам да те предпазя.
— Да ме предпазиш от какво? — Очите му святкаха яростно.
— От Гидиън, но най-вече от теб самия! — Тя все още не се помръдваше от мястото си. С кръстосани върху гърдите ръце очакваше защитната му реакция.
Коленете на Грей станаха неспокойни.
— Би ли станала, ако обичаш? Нещо влошава храносмилането ми и не мисля, че причината идва от чудесната вечеря.
Амеран стъпи тежко на крака.
— Кога ще спреш да бъдеш толкова твърдоглав? Кога ще осъзнаеш, че Гидиън се използва твоята лоялност и преданост за своя собствена изгода? Той злоупотребява точно с онези качества, от които ти се възхищаваш и които изискваш от всички други. Как можеш да се доверяваш на човек като него?
— Бих поверил дори живота си в ръцете на Гидиън Хорн — упорито каза той.
Очите й се наляха със сълзи. Усещаше, че силата й отслабва.
— Не прави това. Моля те. Не му поверявай нещо толкова възвишено и ценно.
Слепоочията на Грей пулсираха. В този момент Амеран не би се изненадала, ако я хване и захвърли в другия край на стаята. Когато не вдигна ръка срещу нея, бе сигурна, че той ще прекрачи прага на стаята и ще си отиде от живота й. Дишането й бе учестено и тя бе уплашена. Погледите им се срещнаха.
Гневът на Грей в миг се стопи. Напрегнатостта на чертите на лицето му се отпусна, когато я докосна по бузата. Тя се протегна, за да го хване за ръката.
— Гидиън няма да ми стори нищо лошо по време на това пътуване или на което и да било друго — нежно каза той. — Трябва да вярваш на преценката ми.
— Моля те — умоляваше го тя. — Направи така, че да не може да отплава с теб.
Грей поклати глава.
— Не можеш да ме молиш да направя това.
— Умолявам те.
— Не мога, Амеран. Съжалявам.
Грей се изправи и накара и нея да стане.
— Уморен съм. Много скоро ще се развидели.
Амеран кимна. Какво повече можеше да каже? Грей ще я напусне, но няма да позволи Гидиън да не отплава с него.
Той се съблече, мушна се в леглото и се обърна с гръб към нея.
Амеран направи същото. Беше я обхванало отчаяние. Леглото никога не бе изглеждало толкова голямо, студено и самотно. Не можеше да заспи, а от неспокойните движения и тежки пъшкания до себе си разбра, че и при Грей сънят не може да дойде.
Накрая, малко преди зазоряване, той се протегна към нея.
— Не бих направил нищо, което да постави живота ми в опасност. Не бих направил нищо, което може да ми попречи да си дойда у дома при теб.
Те се прегърнаха силно и нежно, и си прошепнаха думи за прошка.
Скоро се развидели.
Амеран чакаше и мълчаливо наблюдаваше как Грей облича синята си униформа със златни копчета и сърма.
— Нищо не би могло да ми попречи да бъда с теб — каза той, като се върна отново в леглото. — Нищо и никой.
Той я взе в ръцете си.
— Обещай ми нещо — каза тя.
— Всичко.
Тя преглътна сълзите си.
— Обещай ми, че няма да бъдеш спокоен с Гидиън нито за миг дори. Обещай ми, че винаги ще го държиш под око.
Грей не възрази. Просто кимна. Сълзите потекоха от очите й.
— Обичам те толкова много.
— Шшт, скоро ще бъдем заедно.
Амеран се притисна силно до него. Нямаше представа колко скоро наистина. Не можеше да спре сълзите си.
— Толкова съжалявам…
Той я докосна с устни.