— Не се измъчвай, мила моя.
Тя не искаше да бъде утешавана и избърса сълзите от очите си.
— Това, за което най-много съжалявам, е, че не можах да те убедя да напуснеш Гидиън.
Той стисна челюсти, но остана с ръце, сключени около нея.
— Всичко ще бъде наред, Амеран. Ще видиш. Повярвай ми.
— Не се съмнявам в твоята искреност.
Той нежно я погали по бузите, сякаш се опитваше да запомни всяка подробност.
— Знай, че винаги ще те обичам и че всяка моя мисъл ще бъде за теб.
— Ще бъда с теб през цялото време на твоята мисия. — Тя потърси с очи погледа му. Той нямаше ни най-малката представа колко истина се съдържаше в тези думи.
— И именно споменът ми за теб ще ме кара да бързам да се върна по-бързо у дома.
Амеран допря страната си до силните му гърди. Усещаше нежеланието му да я пусне.
Грей я прегърна още по-силно, като не преставаше да ругае задълженията си на главнокомандващ, докато я целуваше сладко и мъчително.
Амеран копнееше да му каже, че раздялата им ще бъде далеч по-кратка, отколкото си представя, но не посмя от страх той да не осуети плановете й.
Неговите очи също се премрежиха, когато си вземаха последно сбогом.
— В този момент ти трябва да бъдеш моята сила — й каза той след една последна целувка.
Тя нежно отстрани един светъл кичур от челото му.
— Нашите сърца и души постоянно ще бдят, докато отново бъдем заедно.
— Сбогом, Амеран.
Грей целуна ръката й, след което й се поклони. На вратата се обърна, докосна пръсти до устните си и й изпрати последна целувка.
Стъпките му едва бяха заглъхнали по коридора, когато Амеран скочи от леглото и започна да се приготвя за своето пътуване. Бе нахвърляла няколко стари дрехи, които Нел й бе дала, в една съдрана брокатена пътническа чанта, изнамерена на дъното на гардероба й сред бъркотията от малки и големи шалове.
Тихо се измъкна от двореца и тръгна през градината по пътя към къщата в Пал-Мал. Нел я чакаше и веднага се хвана на работа, за да я преобрази като слугинско момиче с изгнили зъби и лице, покрито с белези от шарка. Промяната беше изумителна. Когато Амеран погледна в огледалото, в нея се взираше един непознат човек.
Нел бе пресъздала своята Лили Уоруик — героиня, която някога бе играла. От истинското момиче, което всъщност беше, остана само ножът в кожения калъф, висящ на крака й. Нел бързо се мушна в каретата и след прегръдките и целувките през сълзи я остави на алеята до митницата.
13
Амеран седеше в ъгъла на старата тухлена сграда до митницата и гледаше през прозореца как на борда на „Феър Уиндс“ се товарят бурета, варели, кошове и денкове. Гласът на старши кормчията гърмеше над шума от тълпата, докато правеше проверка на инвентара, и помощниците отвръщаха с викове.
— Петнадесет бъчви бира.
— Да, сър.
— Тринадесет галона бренди.
— Тук са, сър.
— Осемдесет и четири бушела брашно.
— Проверено.
— Четиринадесет комплекта доспехи.
— Отчетено, сър.
— Сто и петдесет легла и възглавници.
— Налице.
— Хиляда и четиристотин мотики.
— Проверено.
— Осемнадесет варела с пирони по четири пенса.
— Тук са деветнадесет, сър.
— Деветстотин петдесет и шест рибарски въдици.
— Да.
— Двеста и четиридесет фунта стъклени мъниста. Индианците ще бъдат щастливи да ги имат, сър.
— Двеста осемдесет и осем ножици.
— Отчетено, сър.
— Четиридесет и два варела градински семена.
— Да, да.
— И един набор хирургически инструменти.
— В капитанската каюта е, старши кормчия.
Накрая Амеран видя, че до старши кормчията на палубата се появява Грей. Сърцето й се сви и в гърлото й заседна твърда топка. Знаеше, че умишлено е излъгала мъжа, който й се бе заклел във вечна преданост и любов, и й бе много мъчно. Чувстваше се така, сякаш сърцето й ще се пръсне на парчета, и още веднъж си припомни, че не е късно да си признае всичко и да изпроси за себе си същото право, което бе дал на Гидиън. Но в сърцето си знаеше, че никога няма да й разреши да се качи на борда на кораба, ако разбере истината. Не, единственият начин бе да продължи като Лили Уоруик. По-скоро би изтърпяла яростта на Грей и риска да загуби любовта му, отколкото да стане неволен съучастник в злонамерените планове на Гидиън. Имаше ужасното усещане, че Гидиън възнамерява да се освободи напълно от командира на „Феър Уиндс“.
Амеран с ужас броеше всяко буре, което разгърдените моряци изтикваха нагоре по наклонения трап върху кораба. Тя бе изненадана от броя на моряците върху палубата — много от тях изглеждаха отвратително. Грей й бе казал, че те поемат работата на два пъти повече хора, отколкото са нужни за попълването на един екипаж, но не й бе казал, че „Феър Уиндс“ ще отплава за Чарлз Таун с една малка армия.