Амеран стоеше настрана от всички през тези първи дни от пътуването. След живота си в Мер бе свикнала със своята самота и замечтаност. С радост се занимаваше с малките дечица, така че техните майки да могат да се поразходят с мъжете си по палубата, и от време на време през деня си бъбреше с Ани и гукаше нежни думи на малката Мери. Въпреки че Нел бе изтъкала една интересна история за живота на Лили Уоруик, тя нямаше желание да разказва твърде много подробности от нея, защото знаеше, че лъжата й рано или късно ще бъде разкрита. Всичко, което знаеха за нея, бе, че е слугиня, която отива в Чарлз Таун, за да живее със семейството на чичо си.
За голяма нейна изненада, а и на останалите, мистър Мартин Хиърфорд, свободен мъж, доста състоятелен и съвсем не неприятен на вид, потърси компанията й няколко пъти през деня. Бе решителен мъж с розови бузи и смел език, който не оставаше без мнение по нито един въпрос. Последните няколко години бе прекарал в Чарлз Таун и сега нямаше търпение да се върне към бизнеса си с дървен материал там, след като последните няколко месеца бе загубил в Девън, за да уреди някои семейни работи, за да не му се налага никога да се завръща в Англия. Бе й споделил за красивата си жена Фиона, която била избягала в Барбадос с някакъв притежател на захарни плантации, и как никога нямало да се ожени отново за жена, чието лице можело да подведе мъжете. Тя положи най-големи усилия да отклони ухажванията му, като знаеше, че скоро ще трябва да му разкрие истината, но той погрешно взе нейното отбягване за израз на свенливост и започна да я преследва дори още по-настойчиво.
Вечер Мартин им разказваше истории за Чарлз Таун и предизвикваше у жените сълзи на съжаление към индианците и пиратите. Истина било, че Чарлз Таун е любимо свърталище за пирати, се бе съгласил той, но всички заселници били на мнение, че доколкото корсарите се ограничават да убиват и грабят само в морето, среброто им било добро като всяко друго, щом създава работа на местните търговци. Колкото до индианците, Мартин бе уверил жадните си слушатели, че техните съседи, естито, били просто по-особени, но истинските проблеми идвали от йемасите и уестите от далечния юг, като нещата били усложнявани допълнително от испанците, които злонамерено им разправяли лъжи относно англичаните.
— Няма причина за страх — бе уверил Мартин всички онези, които бяха изразили страх за живота си. — Чарлз Таун е разположен на висока скала, която не може да се види от морето. Градът е укрепен — заобиколен е с крепостна стена, ров и шест бастиона. Има наблюдателни постове и стража, които се поставят и денем, и нощем. Два батальона от войската са постоянно на пост. Сигурен съм, че докато ме е нямало, са били изкопани още окопи и поставени допълнителни оръдия.
Онези, които изразиха загриженост за това, че изоставят цивилизацията, Мартин увери, че са били направени големи проекти за града, които вече започнали да се осъществяват. Улиците били вече настлани и наименувани, почистени били площи за църква, градска кръчма и плацдарм за обучение на войската. Заселването не било без правила и ред, защото самият Джон Лок написал основната конституция на Каролина и законите стриктно се спазвали.
— Построени са повече от двадесет къщи — каза Мартин на Амеран един следобед, докато се опитваха да се разхождат по палубата и едва успяваха, защото корабът се мяташе и люшкаше силно от бурното море.
Мартин я хвана за ръката, за да й предложи опора, когато една огромна вълна се блъсна отстрани и посипа лицата им със солени пръски морска вода.
— Мисля да си построя една чудесна къща, по-хубава от която и да било друга, видяна някога от теб, на най-високия хълм там. Ще бъде висока три етажа и с балкони, които ще гледат към морето. — Той взе ръката й. — Имам над четири хиляди акра прекрасна земя. Ще имам къща, достойна за крал, и всичко, което ми липсва, е съпруга, която да сподели това с мен и да ми роди синове. Искам ти да бъдеш тази съпруга.
Амеран не знаеше какво да каже. Подбираше внимателно думите си. Не можеше да го погледне в лицето. Вместо това насочи поглед към тъмните облаци, които се носеха над тях.
— Изключително съм поласкана от вниманието ви, но не мога да стана ваша жена. Разбирате ли, аз…
Мартин я докосна по бузата.
— Шшт, мила моя. Зная какво ще кажеш и искам да знаеш, че външната красота не прави жената по-добра. Зная всичко това твърде добре. Няма значение, че лицето ти е в белези. Важното е, че сърцето ти е неопетнено.