Джуел побутна Амеран.
— Лили, събуди се, Лили. Искаш ли малко да се позабавляваш?
Амеран се престори, че постепенно се събужда.
— Какво има?
— Събуди се, момиче. Капитанът иска да те види.
— Защо? Нищо нередно не съм направила.
— Не задавай въпроси. Просто бъди благодарна, че е изпратил да те повикат.
Амеран се поколеба. Колкото и да й се искаше да види Грей, не можеше да го направи, преструвайки се на някой друг.
Джуел я дръпна за ръката.
— Не бъди глупава, момиче. Позабавлявай се малко, преди Мартин да ти надене хомота.
Амеран бе в такова затруднение, че не знаеше как да постъпи. Безумно искаше да види Грей, дори само за момент, просто за да протегне ръка и го докосне. Това бе всичко, което ще направи, и после ще побегне, преди да е успял да я види на светлина.
— Побързай. Няма да те молят два пъти.
Трябваше да го види! Сега бе толкова подходящ момент за приключването на тази криеница. „Феър Уиндс“ бе изминал твърде много път, за да реши да я върне. Можеше да издържи на гнева му много по-лесно, отколкото на това да остане далеч от него дори минута повече.
— Губим време, момиче. Ще съмне, преди да се усетим. Идваш ли или не? — попита Джуел нетърпеливо.
— Да, добре, ще дойда с теб. — Амеран приглади назад косата си, докато Джуел я наблюдаваше състрадателно.
— Как се казваш, момиче? — попита Гидиън, когато затвориха вратата към помещението, където спяха пътниците.
— Лили, сър. Лили Уоруик — отвърна тя почти с шепот.
Джуел увисна на Гидиън.
— Тя е срамежлива.
— Капитанът трябва да си отвлече вниманието от някои неща. Постарай се да направиш това — рязко каза той.
— И не стой на светло — добави той не особено любезно. — Не е нужно да го изплашиш до смърт. — Без предупреждение той я сграбчи за гърдите и ги стисна. След това високо се засмя.
— Задръж вниманието му върху тях и ще се справиш чудесно.
Джуел хвана ръцете му и ги дръпна.
— За Бога, Гидиън. Ще й изкараш акъла още преди да сме стигнали там.
Амеран бе благодарна, че Джуел вървя между нея и Гидиън през останалата част от пътя по дългия, мрачен коридор.
Спряха пред вратата на Грей. Гидиън подаде на Джуел фенера. Жестоките пръсти заопипваха бузите й.
— Направи го щастлив, Лили. — Той долепи гърба й до стената. — Направи го щастлив и може и аз да направя нещо за теб след това.
Амеран не смееше да диша от страх да не я разпознае. Гидиън се притисна по-силно до нея.
— Послужи му добре и може да направиш същото и за мен утре вечер.
Амеран бе избегнала болестта по време на бурята, но сега почувства гадене и й се повдигна така, че една вълна от стомаха й насмалко щеше да се излее върху него. Той притисна с тласък слабините си в бедрото й, като й причини болка, а зъбите му захапаха устата й.
Тя се бореше с него. Опита се да издере очите му, но той задържа ръцете й високо над главата.
— Грозна кучка — заплю я той и разкъса с ръка полата й. — Никога преди не съм имал грозна жена. Може би е по-добре първо да те изпробвам, за да се уверя, че ставаш за великия лорд.
Джуел го изтръгна от нея.
— Мислех, че не обичаш да делиш нещата с приятелите си.
Гидиън се засмя. И я пусна.
— О, има една жена, която с удоволствие бих поделил с него, но тя е в Англия и очаква неговото завръщане.
Амеран усети как краката й отмаляват. Джуел обви ръце около Гидиън и задвижи тялото му заедно със своето в бавно, люлеещо движение.
Хайде, любов моя. Задникът ми копнее за грубите ти ласки.
— Когато му дойде времето, ще се занимая и с теб, кучко. — Той захапа ухото на Амеран, преди да я отблъсне настрана.
Гидиън почука на вратата на Грей.
— Отвори. Доведох ти нещо, което ще може да те позабавлява.
Когато Грей отвори вратата, Амеран се подпря на стената, защото й призля от изтощения му, уморен и блед на светлината на фенера вид.
Гидиън я блъсна към него.
— Тя не е много за гледане, но е изпълнена с желание и страст.
Грей нежно я бутна настрана.
— Късно е, Гидиън — без нотка на хумор каза той. — Скоро ще поемам поста си.
— О, тя ще ви държи буден, капитане — се обади Джуел.
Гидиън плесна Грей по раменете.
— Отпратете я да се върне, ако не я искате. Но ако я оставите да остане, ви обещавам, че сутринта няма да бъдете толкова отчаян.
По здраво стиснатите челюсти на Грей Амеран разбираше, че никак не му е забавно.
— Върнете се в стаята си — й каза той, след като Гидиън и Джуел изчезнаха в една стая през няколко врати надолу. — Нямам нужда от компания. — Гласът му беше любезен. — Приемете най-искрените ми извинения за притесненията, които приятелят ми може би ви е причинил. — Той направи кратък поклон. — Лека нощ.