Не й беше нужно да обмисля дали да го последва в така добре познатата каюта или не.
— Моля ви, вървете си. — Той се отпусна тежко на своя стол, като държеше главата си с ръце.
Амеран коленичи в краката му. Той не вдигаше поглед към нея.
— Капитан Хорн каза, че се нуждаете от жена. Каза, че сте меланхоличен напоследък и се нуждаете от жена, която да ви накара да забравите неволите си. — За момент се запъна. Трябваше да му каже истината, но как?
Очите му настойчиво избягваха погледа й. Мержелеещата се светлина на фенера върху бюрото забулваше объркването, изписано на лицето му.
— Има само една жена, която може да ме накара да забравя своите беди, и тя е в Англия. — Думите му бяха толкова отчаяни, колкото и изражението, изписано на лицето му. — Вървете си, моля ви. Позволете ми да остана сам със спомените си.
Тя бавно се изправи.
— Твоите спомени дойдоха при теб.
Грей вдигна глава.
— Сигурно сънувам.
Амеран го целуна.
— Не сънуваш, Грей. Аз наистина съм тук.
— Но това не може да бъде. Лицето ти. — Той я докосна по бузата с недоверие. — Лицето ти. — И започна да се смее.
Амеран обели малко от черния восък по зъбите си.
— Всичко това е от актьорската чанта с фокуси.
Грей се засмя и започна да маха белезите от лицето й.
— Не мога да повярвам — не спираше да повтаря той.
— Повярвай — смееше се тя. — Истина е. — И тя махна още восък от зъбите си, за да му докаже.
Грей я остави, за да отиде до легена и намокри една кърпа с юда. Той внимателно бършеше лицето й с една ръка, докато с другата галеше нежната й плът, необезобразена от фалшивите белези.
— Страхувам се, че това е сън, и когато се събудя, ще бъда още по-съкрушен.
— Не е сън. — Тя се притисна силно в него. — Не можех да позволя да отплаваш без мен. Не можех да понеса и три дни без теб, още по-малко — три месеца.
Той се притисна отчаяно към нея, сякаш се страхуваше, че ако затвори за миг очи, тя ще изчезне. Устните им се сляха в дълга и страстна целувка.
— Не си ли ядосан? — попита тя, когато устните им се разделиха.
— Как мога да бъда ядосан, когато се проклех хиляди пъти за това, че съм те оставил?
Тя простря ръце и пак го прегърна.
— Толкова се страхувах, че ще обърнеш кораба назад към английския бряг, когато откриеш, че съм на борда.
Той я притисна още по-силно.
— Дори английският бряг да се виждаше пред нас, не бих се върнал назад. Не бих могъл.
Целувките му ставаха все по-пламенни. Ръцете му започнаха мъчително бавно да обхождат тялото й. Малко след това бавно се изправи, като я вдигна от пода.
— А сега, за да се уверя, че наистина си тази, която казваш, а не някоя сполучливо маскирана измамница, трябва да ти направя цялостно проучване.
Като се усмихваше, Амеран вдигна ръцете си, така че той да може да свали през главата й слугинската дреха и долната фуста, които я покриваха до петите.
— Бих останала разочарована, ако не го направиш.
Той издаде стон от удоволствие, когато й махна и долните дрехи. Устните му оставиха невидима следа от целувки върху тръпнещата й плът. Коленичи пред нея и развърза кожения калъф от крака й.
Той нежно се засмя.
— Предварително мога да съжаля мъжа, който се опита да направи същото, което току що направих аз.
— Радостта му ще бъде кратка. Обещавам ти — засмя се тя.
Той смъкна надолу чорапите с жартиерите и устните му се долепиха до току-що оголените под тях форми. Постави ръцете й на раменете си, свали обувките й и изхлузи чорапите от краката й.
И когато се изправи пред него без никакъв срам, гола, с изключение на огърлицата от скъпоценни камъни с форма на кръст, Грей отново започна своето възхитително приключение в извървяването на пътя от петите до устните й. Когато устата му стигна до най-горната си цел, той я грабна на ръце и я понесе към купчината завивки.
С разпиляна по възглавниците коса тя го наблюдаваше как захвърля униформата от себе си. В ръцете му бе познала голямо щастие, но никога толкова голямо, колкото в този момент, когато той се отпусна във всеотдайната й прегръдка.
Всяка нейна частица копнееше за силата на ръцете му, които галеха, милваха, прегръщаха и се увиваха около хълмовете и долините на тялото й и малките скрити местенца, пробудени от неговото докосване. Устните й не можеха да го погълнат така, както тя желаеше, а ръцете й се стремяха да минат по всички контури на твърдото му тяло. От устните й се откъсваха стонове на радост. Нашепваше името му отново и отново, а той — нейното.
— Не мога да чакам. Трябва да те имам сега — изстена той, като устните му докосваха гърдите й. — Не мога да чакам.