Грей беше си припомнил много разкази за това как тези благородни морски създания дълго време могат да плуват покрай корабите на големи разстояния и как при нападение на акулите не един моряк е бил спасен от делфините, които се бият до смърт с тези ужасни морски демони.
През нощта, при светлината на пълната луна и ярките звезди, тя виждаше застрашителните перки на акулите, които кръжаха наоколо в очакване на плячка.
Понякога нощем, когато стояха на палубата ръка за ръка и се наслаждаваха на усамотението си под светлината на пълната голяма луна, Амеран долавяше някакво тъжно изражение върху лицето на Грей. Веждите му бяха сключени, погледът — мрачен. Като усетеше, че го наблюдават, той добродушно се присмиваше на нейните тревоги и й казваше, че никога не се е чувствал по-щастлив. Но тя знаеше, че нещо го безпокои, и подозираше, че това е Гидиън. През повечето време Гидиън беше като сянка на Грей и те се смееха, когато си припомняха за времето, прекарано заедно, но Грей говореше много малко за стария си приятел. Без съмнение Гидиън обвиняваше нея за това, че е разделила двамата приятели, но тя знаеше, че причината за охлаждането на техните отношения е много по-сериозна от това, което би могла да причини една жена. Искаше й се Грей да й се довери.
Лекото полюшване на кораба при движението му я унасяше в следобедна дрямка. Тя долавяше шума от работата на моряците, направлявани от гръмките заповеди на боцмана, който едновременно представляваше администрацията на кораба и ръководеше моряците.
Колонистите се бяха оттеглили долу за обеда си, състоящ се от хляб и осолено месо, с надеждата да имат за вечеря прясна риба, ако акулите не разкъсат мрежите, влачещите се след кораба.
Тя беше прекарал утрото долу в плетене и разговори. Макар че се страхуваше да им разкаже истината за себе си и й беше много трудно да лъже и извърта, изглежда, те изпитваха доверие към чистата й кожа и белите й зъби. Мъжете намираха упоритостта й за забавна, а жените, особено Алисън, Афра и Джуел, бяха завладени от романтиката и приключенията. Мартин я уверяваше, че винаги ще бъде на нейно разположение, ако тя промени отношението си към Грей.
Амеран затвори очи, въздъхна и се усмихна. Мислеше си, че трябва да бъде благодарна на Гидиън, въпреки странното му поведение. Ако той не беше търсил жена за капитана си, може би нямаше да има смелостта да нахлуе в стаята на Грей от страх да не би той да обърне кораба в обратна посока или да я върне вкъщи с първия срещнат кораб, пътуващ за Англия.
Малко по-късно Амеран се надигна с неприятното усещане, че някой засенчва лицето й. Приятният й унес бе нарушен от кошмар: Гидиън се бе надвесил над нея с поглед, втренчен в лицето й. Тя реши да не се отдръпва от него, защото Гидиън се наслаждаваше на слабостта у другите.
— Какво искате?
Ъгълчетата на устните му се помръднаха в опит да оформят нещо като усмивка, а това винаги я ужасяваше.
— Какво искам? Чудесна жена като вас никога не би трябвало да задава на един мъж такъв провокационен въпрос. — Той посегна да я докосне по бузата, но тя се отдръпна. — Може би ще ми кажете какво искате вие — каза той, все още усмихвайки се — и може би ще намерим начин да задоволим желанията и на двама ни.
Този човек беше отвратителен!
— Уверявам ви, Гидиън, не желая нищо от вас.
Той се изсмя заплашително:
— Не зная защо изпитвате такова неразположение към мен, след като винаги съм бил учтив към вас.
Амеран не отговори. Помисли си, че ако престане да му обръща внимание, може би той щеше да се откаже от нелепите си подмятания и да я остави на спокойствие.
— Ако все още ме обвинявате за онова малко недоразумение в Мер… — продължи той.
— Не беше недоразумение и вие знаете това толкова добре, колкото и аз. — Студеният тон, с който се обърна към неприятния събеседник, изненада дори и самата нея.
— Тогава се опитах да оправя нещата. Не може да се каже, че Гидиън Хорн не се старае да постъпва правилно. — Той въздъхна тежко. — Не можете да ме обвинявате за това, че искам да защитя капитан си от едно дяволско изчадие.
— Аз не съм вещица и вие знаете много добре това. — Разгневените им погледи се кръстосаха. — Ако бях такава, сигурно щях да ви накарам да се махнете далеч от погледа ми.
— Харесвам вашия боен дух.