— Сигурно ви се иска да се справите с него и да ми извиете врата.
— Никога ли няма да станем приятели? — Думите му бяха подигравателни, както и усмивката му.
— Никога.
— Казвате това с прекалена сигурност.
— Казвам го с пълно убеждение.
— Жалко, че мислите така, като имате предвид, че Грей и аз сме се заклели в приятелство и преданост до гроб.
Студени тръпки полазиха по гърба й при споменаване на Грей и смъртта. Може би Гидиън беше усетил, че нещо тревожи Грей. Защо иначе капитанът замлъкваше при неговото появяване? Искаше му се да разбере каква беше причината!
— Много бързо забравихте, че аз, а не вашият любим, ви спасих от смъртта — напомни й той.
— Нищо не съм забравила от онази нощ.
— И не изпитвате никаква благодарност?
— Само любопитство. — Тя си даваше сметка, че тази игра на котка и мишка беше опасна, но не можеше да устои на предизвикателството да я продължи. — Моят нападател, от когото вие толкова великодушно ме спасихте, беше невъоръжен — припомни му тя, примигвайки срещу слънцето. — Ако вашият кинжал не беше го накарал да замълчи завинаги, той би могъл да назове организаторите на нападението.
Гидиън не се помръдна, но лицето му не изрази никаква вина или съжаление.
— Побързах да го убия, защото исках да ви спася. След това обаче съжалих, че не съм го заговорил, преди да го пробода с кинжала си. — В думите му имаше съвсем слабо съжаление. Амеран не каза нищо, макар да долови, че той очаква отговор от нейна страна. — Грей беше достатъчно справедлив, като краля — продължи Гидиън, без да престава да се усмихва самодоволно. — А от вас очаквам не благодарност, а само приятелство.
Амеран продължаваше да мълчи. Ясно беше, че Гидиън бе в основата на всичко. Сега тя беше съвсем сигурна. Това, което все още я озадачаваше обаче, бе въпросът дали нападателят беше получил нареждане да я убие или само да я уплаши почти до смърт.
— Може би ще бъдете по-благосклонна към мен, когато ви съобщя добри новини. — Сигурно Гидиън не би могъл да й предаде добри новини. Амеран му хвърли поглед, изпълнен с досада. — Преди известно време ми дойде на ум, че ако вие и Грей наистина искате да се ожените, аз бих могъл да го заместя при служебните му задължения.
— О? — Амеран го погледна с подозрение, което дори не се опита да прикрие.
— Зная какви мисли се въртят в хубавичката ви глава, но ви уверявам, че това ще е най-лесно и ще даде същите резултати, както ако службата се поеме от архиепископ. — Той се усмихва с най-голямо си очарование. — Капитанът на кораба има правата да оформя бракове, когато има желаещи за това.
— Грей не може да изпълни церемонията на собствената си женитба — отговори тя.
— Не, но това мога да направя аз.
— Вие не сте капитан на кораба — студено му припомни тя.
— Не — Гидиън се доближи към нея. — Но Грей може да ми възложи тези задължения само до приключване на церемонията, нали разбирате.
Амеран не се отдръпна, нито пък потрепна от неговия пронизителен и изучаващ поглед.
— Разбирам много повече, отколкото предполагате — каза тя. Гидиън имаше за цел да се докопа до командването на „Феър Уиндс“ и това беше желание, на което той не можеше да се противопостави.
— Надявах се, че ще ви зарадвам с предложението за разрешаване на проблема — каза Гидиън с мрачен и студен глас.
— Заблуждавали сте се — отговори тя също толкова хладно.
— В такъв случай, мадам, аз се оттеглям, защото е очевидно, че не желаете нито компанията, нито приятелството ми.
Вечерта, когато Амеран и Грей вечеряха картофи и телешко задушено, Грей заговори за предложението на Гидиън.
Амеран се дръпна от масата.
— Не искам той да ни ожени. Грей продължи да яде.
— Не се дръж толкова по детски, Амеран. Какво значение има кой ще запита съпрузите за съгласието им, щом като то съществува.
Амеран усети, че тялото й пламва, но това беше от яд, а не от нежни чувства.
— Гидиън направо се подигра с вашето приятелство. Не позволявам да стори същото и с нашия брак. — Грей поклати глава и продължи да се храни мълчаливо. — Не се ли замисляш за това, че Гидиън трябва да стане капитан на кораба, за да изпълни церемонията по венчаването ни. — Грей не отговори. — Като капитан — продължи тя — той ще има право да издава всякакви команди срещу теб, а екипажът няма да има друг избор, освен да му се подчини?
— Не искам да говорим повече по този въпрос.
Амеран стана бавно и излезе от каютата.
Спря до стълбите с надеждата, че Грей ще я последва, но това не стана, а тя нямаше смелост да се върне обратно.
Дочуха се стъпки и Амеран затаи дъх. Изпита желание да хукне по коридора, защото това не беше Грей.