— Кажи на хората да бъдат спокойни. Погрижил съм се за всичко.
Амеран се притаи в нишата под стълбата. Не й беше нужно да види лицето на говорещия, защото по гласа разпозна Гидиън.
— Те вече са готови — дочу се друг глас, също толкова тих.
Амеран не чу по-нататъшните разпореждания на Гидиън, защото по стълбата над главата й изтрополиха тежки стъпки.
Тя почака малко, за да не я забележат, и притича обратно до капитанската каюта, за да разкаже на Грей за подслушания разговор.
Той тъжно поклати глава:
— Може да е ставало дума за пускане на котвата близо до някой от тези малки островчета, край които минаваме, за да могат хората малко да си отпочинат.
— Не — простена тя, — не беше това!
— Тогава какво?
— Не зная.
Грей се намръщи.
— Не мога да арестувам някого и да го окова във вериги само заради твоите подозрения.
— Грейсън Карлайл, ти ме вбесяваш!
Грей се засмя.
— Още не сме се оженили и вече се държим като дългогодишни съпрузи.
Амеран посегна към първото нещо, което й попадна — мраморна поставка за книги, и я запокити към него. Грей се наведе. Когато се след малко се изправи, държеше главата си с две ръце. Амеран се хвърли към него, сипейки извинения. Тогава той я обхвана с две ръце и тя видя, че по главата му няма никакви рани.
— Следващия път ще те улуча — каза тя, като се опитваше да се освободи.
Въпреки нейния протест Грей покри устата й с целувки и я държа така, докато всички яростни думи замряха в гърлото й. Безсилна да му се противопостави, макар че му бе ядосана, Амеран се остави на сладостната сила на неговите устни.
— Не очаквай от мен да бъда мила, кротка и послушна, лорд Карлайл, защото това не ми е в характера.
— Това ми е добре известно.
Твърдото изражение на лицето й започна да се отпуска.
— Понякога все пак мога да бъда малко по-сговорчива.
Неговите ръце се плъзнаха жадно по бедрата й и той промълви:
— Няма да чуеш оплаквания от мен.
Ръцете му продължаваха да я държат отстрани, но тя не им разрешаваше да отидат по-нататък.
— Сега не е време за това — усмивката й беше умолителна, а тялото й се извиваше около неговото.
Грей изстена.
— Какво трябва да направя, за да се смилиш над мен.
Усмивката й се стопи.
— Обещай ми да не се възползваш от предложението на Гидиън.
Грей въздъхна тежко и не протегна към нея ръце отново, когато тя се дръпна настрани.
— Ако искаш, ще намеря друга каюта за тази нощ.
Тя вдигна вежди.
— Не съм чувала по-нелепо предложение.
— Нито пък аз.
— Обичам те — каза тя и се доближи до него.
— И аз те обичам, даже когато си непоносима.
— Не мога да не говоря за Гидиън — каза тя тихо.
— Ти не можеш да мълчиш за каквото и да е — усмихна се той.
— Прощаваш ли ми? — попита Амеран и смъкна дрехите през главата си.
Грей нежно я целуна по ръцете.
— Нямам друг избор. — Тя се притисна към него с обезкуражаваща усмивка. — О, любов моя, ти ще ме унищожиш — каза Грей, като жадно са наслаждаваше на нейната сочна прелест.
— По-добре да те унищожа аз, която те обичам, отколкото Гидиън, който те ненавижда.
Грей поиска да каже нещо, но се отказа и вместо това долепи устни до шията й.
— Мислиш ли, че кралят само ще ме уволни, или направо ще ме хвърли в Тауър? — запита Грей, когато се насити на красотата й. — Отвличането на кралската дъщеря може да бъде наказано и със смърт.
Сърцето й замря. Той говореше на шега, но представата за неговата смърт бе ужасяваща. Грей бе нарушил всички божии забрани, но ако трябваше да умре, тя би умряла заедно с него. Тя се притисна към него. Никога, никога няма да се раздели с него. Устните му докоснаха бузата й.
— Кралят ще ни бъде страшно сърдит.
Амеран си спомни последната им разходка. Тя не му беше доверила плановете си да се качи на „Феър Уиндс“ с фалшив паспорт за Америка, но долавяше подозрителни пламъчета в тъмните му очи, които я караха да мисли, че той знае за намеренията й. Имаше усещането, че не е бил особено изненадан от съобщението на Нел за нейното отпътуване от Уайтхол.
— Неговият гняв ще бъде краткотраен. Нел ще се погрижи за това — каза Амеран, като навиваше на пръстите си косъмчетата върху гърдите му. — Преди всичко и той е роден под знака на Венера, богинята на любовта. И ако някой разбира от любов, това е именно Негово величество кралят. Самият той е казвал, че на света няма такава голяма цена, която да не си струва да се плати за истинската любов.
Грей сложи глава върху гърдите на Амеран, езикът му галеше розовите й зърна, които станаха твърди от докосването.