— Няма достатъчно голяма цена за твоята любов — прошепна той.
Нейните пръсти си играеха със светлите му коси.
— Като си помисля само колко лесно можехме да се разделим…
Той сложи ръка на устните й и я накара да замълчи.
— Изхвърли тези мисли от главата си. Винаги ще се събираме отново. Убеден съм в това. Дори и да сме в различни краища на света, ще се търсим постоянно, докато се намерим. Съдбата ни е да сме двамата заедно.
Целуваше я бавно и нежно. Силните му галещи ръце опипваха овалните й бедра, пръстите му лекичко стискаха и милваха нежната плът, устремена към него.
Тя мъркаше като коте под неговите ласки. Никога нямаше да се насити от тежестта на неговото тяло върху нейното. Усещането за това как неговата сила преминава в нея, за топлия му дъх върху лицето й я караше да се чувства жива по удивителен начин.
Те лежаха още голи и потни след няколкочасови любовни игри, но тя го желаеше пак, и той я желаеше отново и отново.
Тя преплете крака около него. Хвана ръцете му и нежно ги насочи към тези места от тялото си, където й се искаше да бъдат. Облегната назад, с вдигнати бедра, тя се устреми към него с мълчаливо настояване за повече нежна любов. Гладката й плът пламна от неговите ласки. Тъмните сини дълбини на погледа му издаваха желанията му и отразяваха нейните.
Те завършиха бавно заедно, един върху друг, като се стараеха едновременно да дадат и да получат пълно удоволствие и задоволяване в единението си. Разменяха си сладки, тихи любовни думи между две забързани вдишвания. Всяка целувка веднага бе последвана от друга.
Едната му ръка беше на кръста й, а другата галеше тези тайни местенца от тялото й, до които никакъв мъж преди това не беше се докосвал, местенца, пазени специално за Грей, чиято сладост никой друг нямаше да усети.
От устните й се отдели стон на облекчение, след това още един и още един, тялото й плътно се долепи до него.
Леко се повдигна и сложи ръцете си върху твърдите мускули на гърдите му, после целуна твърдите им очертания.
Грей също изстена и се отпусна върху нея.
Телата им отново се разтвориха едно в друго, с преплетени устни и крайници. Отначало бавно, но след това с все по-нарастваща страст Грей проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко в нея. Амеран сключи краката си плътно около него, пламналите й пръсти стискаха, драскаха и молеха за още и още. Никога не бе изпитвала такава сладка агония, такова чудесно безразсъдство. Имаше чувството, че се издига все по-високо и по-високо към някакъв разрушителен екстаз. Тялото й започна да трепери като в огнена река. Грей си пое въздух за последен път, след това с усмивка и тежка въздишка потъна дълбоко в нея. После с облекчение се отдръпна от нея и зарови лице във възглавницата. Много скоро той заспа.
Амеран се наведе и го целуна по рамото.
Дълго време тя лежа до него и наблюдава съня му.
Усмивката не слизаше от лицето й. Сложи ръка върху корема си и леко погали напрегната плът. Беше се случило нещо чудесно. Тя бе сигурна, че преди малко вътре в нея е започнал да се развива друг живот, едно мъничко същество, което тя и Грей бяха създали от своята любов. Любовта между мъж и жена не би могла да бъде по-пълна и съвършена.
— Грей, трябва да ти кажа нещо — започна Амеран няколко дни по-късно, по време на закуската в неговата каюта. Преди малко беше ровила в пътната си чанта да търси една панделка за глава и пръстите й се набодоха на нещо, което я разтревожи.
Тъмните му сини очи се отвориха широко в престорен ужас.
— Сигурно няма да ми направиш признание, че си имаш друг любовник.
Тя не можа да сдържи усмивката си. Неговите пръсти зашариха под покривката на леглото, с която тя се бе загърнала.
— Какво тревожи душата ти?
Амеран се поколеба, после пое дълбоко дъх и започна да му разказва съдържанието на бележката, получена от Нел малко преди отплуването на кораба.
— Глупости — каза Грей, като довърши закуската си. — Ти не си крадла и аз ще се боря до смърт с всеки, който те обвинява в това.
Това негово обещание не я успокои.
— За Констанс аз съм най-долнопробна крадла.
— Само защото си откраднала моето сърце — каза той и сложи крак върху нейния. — Не се тревожи за Констанс, любов моя. Колкото до брошката, сигурно тя я е сложила някъде и когато я открие, а съм сигурен, че това вече е станало, ще разбере, че обвиненията й са били неоснователни.
— Това не може да стане. — Тя посегна към пътната си чанта, после бръкна в нея и извади брошка с перли и диаманти. — Заклевам се, че не зная как това се е оказало в моята чанта. — Тя обърна чантата с подплатата навън. — Както виждаш, някой доста се е постарал да зашие брошката под подплатата.