— Това може да бъде един-единствен човек, и то именно този, който обвинява. — Грей прехвърляше брошката в ръцете си. — За дукесата трябва да е било безкрайно мъчително да се раздели с тази малка дрънкулка. Несъмнено това струва цяло състояние.
— Не е било просто отказ от брошката. Тя е уверена, че ще я получи отново — каза Амеран, връщайки се отново в леглото. — Преди всичко тя посочи крадеца и бе сигурна, че откраднатата вещ ще бъде намерена между вещите на обвиняемия.
Белегът върху лицето му гневно пулсираше, както ставаше винаги в пристъп на гняв.
— Ще й изпратя брошката лично, когато се върнем в Уайтхол.
Амеран беше скрила лицето си с ръце.
— Самият факт на моето изчезване увеличава подозренията по отношение на мен. Ти не ме мислиш за крадла, нали? — попита тя в отговор на дългото мълчание на Грей.
— Аз зная, че ти не си крадла. — Челюстите му се стиснаха отново. — А мога ли да зная защо Констанс иска да те изкара крадла?
— Не е ли ясно? Тя иска да загубя благоразположението на краля, а също и твоето, което е по-важно за мен.
Грей кимна бавно.
— Колко добре от нейна страна, че изчака моето отплуване, за да те обвини в кражба.
— Тя е много предвидлива.
— Не толкова, колкото си мисли — отбеляза Грей, като си наливаше още чай.
— Каква зла душа в такова красиво тяло — каза Амеран и също си сипа чаша чай.
Грей я целуна по устните нежно и с обич.
— Красотата й бледнее в сравнение с твоята и това е истинската причина за нейната злоба.
— Думи, подходящи за един чудесен съпруг, какъвто ти наистина си. — Възторгът й се пренесе върху устните му в кратка целувка. — Отначало ме обявиха за вещица. Сега — за крадла. Няма ли Констанс да ме остави някога на спокойствие? — Тя знаеше отговора още в момента, в който изговаряше въпроса.
Грей я потупа по ръката.
— Нел ще я постави на мястото й, а и всички останали, сигурен съм.
— Забелязвам, че вече не си толкова критичен към Нел, както по-рано.
Грей престана да дъвче.
— Мислех, че добре познавам Нел Гуин, но съм се лъгал. За съжаление трябваше да ме сполети едва ли не трагедия, за да ми се отворят очите за истинската Нел Гуин. — Той се приближи до отворения илюминатор и отправи тихите си думи в посока към океана. — Очите ми често много бавно съзират истината.
Амеран долавяше неговата болка. Можеше ли да се надява, че той някога ще разкрие истината и за Гидиън? Търпеливо беше чакала неговите признания, за които жадуваше, но когато това се случи, не изпита задоволство от неговата откровеност.
— Имам някои опасения, свързани с Гидиън, и то от доста време. Верният другар не води непозната жена при приятеля си с надеждата да го накара да забрави истинската си любов — тъжно каза Грей и поклати глава. — Пък и някои други неща в поведението му ме озадачиха напоследък. Имам чувството, че настройва екипажа срещу мен. — Амеран опита да го успокои, но нямаше достатъчно сили за това. — Може би изобщо не познавам Гидиън. Изглежда, с моя помощ се е издигнал по-високо, отколкото би могъл се надява. Нямам му доверие. Не мога да вярвам на човек като него. — Грей дишаше дълбоко и разтревожено. — И ме огорчава мисълта, че несъзнателно съм допринесъл за неговото двулично поведение с това, че бях негов най-упорит защитник.
Тя го притисна още по-силно и потрепери от мисълта каква би могла да бъде съдбата на нейния любим, ако всички подозрения по отношение на неговия заместник се окажеха верни.
— Сега не трябва да се караш с Гидиън — каза тя. — Трябва да изчакаш, докато се върнем вкъщи и проверим опасенията си по всички възможни начини.
Той мрачно кимна.
— Страхувам се от тази истина и ще отлагам колкото е възможно обяснението с него, защото съзнавам размера на опасността.
Грей беше отправил поглед през илюминатора, сякаш чаканите от него отговори бяха написани върху вълните. Амеран проследи погледа му.
Дневната светлина бавно угасваше зад хоризонта. Небето беше осеяно с розови и златни облачета. Водата беше огледално гладка и в нея се отразяваха първите звезди.
Тя не каза нищо. И не биваше нищо да казва. По бръчките на челото му и сключените му пред гърдите ръце успя да долови огромната загриженост, тегнеща на сърцето му. Ако срещне затруднения, Гидиън сигурно щеше да остане на страната на Грей, но нямаше да му се противопостави открито и да приеме удара срещу себе си. Моряшки бунт можеше да избухне и без Гидиън, дори и той да бъде затворен или отпратен далеч. По негово настояване допълнително бяха наели хора в екипажа, той беше ги подбирал и новите моряци можеха да проявят нелоялност към кораба и капитана му.