От мрачното настроение на Грей тя заключи, че тези ужасяващи допускания бяха част и от неговите собствени мисли.
— Каквато и игра да е замислил Гидиън, той няма да рискува репутацията си пред крал Чарлз — каза Грей, сякаш прочел мислите й. — Няма да посмее да поеме командването на кораба. Хората, наети от него, може и да застанат на негова страна. Но моите хора — боцманът Фипс, лейтенант Бейнбридж, Мариън, Роджърс, Питман, Герисън, Форестър и всички останали, които са плували с мен и преди, няма да допуснат това. Екипажът ми не може да бъде придуман или подкупен. — Бръчките по лицето му започнаха бавно да се отпускат, белегът на лицето му избледня. — Не, моите моряци няма да го допуснат. Мога да разчитам на тях дори и срещу най-силните хора на Гидиън.
Чувствата на Грей бяха в унисон с нейните.
— Ако има бунт, твоите хора ще застанат зад законния си капитан.
Грей кимна. Тъмните му сини очи проблеснаха с яростен гняв.
— И ако някой досегашен верен приятел е толкова глупав да се опита да заграби командването на моя кораб, няма да го пощадя. Ще увисне на мачтата заедно с другите дяволски изчадия.
— Гидиън няма да се осмели да застане открито срещу теб. — Тя сложи главата си на гърдите му и се помоли мълчаливо. — Няма да посмее.
Грей нежно я погали по косите.
— Не, разбира се, няма да посмее.
С ръце, сключени около него, тя го притисна с всички сили. И двамата не бяха уверени в предположенията си. Тя започна да се моли да се окажат неправи.
След малко той се отдръпна от прегръдките й и се ослуша. Светлите му вежди се сключиха тревожно.
— Какво е това? — попита тя.
Той посегна за сабята си и я закачи на кръста.
— Слушай.
— Не чувам нищо — тя поклати глава.
— И аз.
Тогава той й обясни това, за което вече бе започнала да се досеща и сама. Пълната тишина наоколо беше подозрителна за голям кораб като „Феър Уиндс“.
Сърцето й се сви. В главата й моментално изникнаха спомените за всички пиратски истории и вражески нападения, които беше чула по време на пътуването.
Грей сложи пръст на устните й.
— Не излизай от каютата, докато не дойда да те взема. Ясно ли ти е?
Тя кимна.
Сърцето й се обля в кръв и сълзи от тревога, но трябваше да запази спокойствие заради него.
— Бъди внимателен — пошепна тя.
— Заключи вратата след мен.
Тя отчаяно искаше да тръгне с него, да бъде с него и да го пази, но не се осмели да каже нищо. Лорд Грейсън Карлайл беше капитан от флотата на Британия и не можеше да изостави служебните си задължения на „Феър Уиндс“, нито пък да избяга от задълженията си към краля и държавата.
Амеран дълго стоя права на мястото, където я бе оставил Грей. Опита се да се убеди, че сигурно съществува логично обяснение за настъпилата тишина. Предчувстваше, че са се сбъднали най-страшните и кошмарни нейни предчувствия, че ще бъдат извършени дори и такива жестокости и зверства, които не би могла да си представи. Но дотогава тя не можеше да направи нищо друго, освен да чака… да чака и да се моли предположенията й да се окажат неверни.
15
Амеран седеше в най-тъмния ъгъл на каютата върху пътния сандък на Грей, пръстите й стискаха пръжката на кинжала, завързан за крака й. „Може би няма нищо страшно — продължаваше да си -повтаря тя дълго след последната целувка на Грей. — Може би мъжете са заспали на своите постове.“ Тя се опита да пропъди страховете си. Преди всичко, ако нападателите бяха успели да се качат на палубата на „Феър Уиндс“, би трябвало да настъпи суматоха, а не се чуваха нито гърмежи, нито корабни камбани, нито гласове или силен тропот.
„Всеки момент — каза си тя — Грей ще се върне и ще ми каже, че няма място за тревога. Че всичко е добре! Да, всичко е добре.“
Тя прошепна кратка молитва. „Моля те, Господи, дано да бъде така!“
Тя се опита да заангажира съзнанието си с по-приятни мисли. Грей й беше разказвал за близките Бахамски рифове, за малък остров с розов пясък и вода със стотици отсенки на синьото. Островът трябваше да се появи през ранния следобед. „Феър Уиндс“ щеше за остане в дълбоките води извън рифа. Всички, които искат да отидат на брега — за риболов, събиране на миди или просто за почивка на плажа, ще бъдат превозени с лодки.
Изведнъж в тишината се разнесе шум от тежки стъпки по стълбата, сърдити гласове и юмручни удари по вратите. Това ставаше в края на коридора, при каютите на колонистите.
Амеран се долепи до стената. Наостри уши да се ориентира по-добре в суматохата. Долови смях, но той не беше весел. Имаше нещо зловещо, почти демонично в това хилене. После се раздадоха гласове на непознат език. Испански! Корабът е бил превзет от испанци, но как бяха успели да сторят това без съпротива от страна на екипажа? Моряците на Грей не биха предали кораба без борба.