Силен глух звук от падане на нещо тежко я накара още по-плътно да се притисне до стената. След това последва оръдеен изстрел и зловещ звук от триене на метал върху метал.
Амеран се хвана за гърлото. Грей! Той беше в опасност. Сънищата й бяха предсказали това. Искаше да бъде при него, да умре вместо него, ако такава бе тяхната съдба.
Тя се поколеба за миг. Грей й беше наредил да стои в каютата, но не можеше да чака безропотно самата тя да стане жертва.
Като провери още веднъж дали кинжалът е добре завързан около глезена й, тя взе от бюрото на Грей друг кинжал с перли върху дръжката и го стисна в ръка.
Можеше да улучва с острието като мъж. Ако Грей беше в опасност, щеше да се бие на негова страна. Пък ако й е било писано да загине… Не, не биваше да мисли така!
Притисна стомаха си с треперещи ръце. Грей не трябваше да умре! Нямаше да допусне това!
Внимателно, без да вдига шум, тя махна резето на вратата, погледна през процепа, след това я отвори достатъчно и се провря навън. Затвори вратата след себе си и потръпна от стържещия звук на пантите. След това направи няколко стъпки и замръзна на място от шума на собствените си стъпки. Едва приглуши въздишката, която излезе от гърлото й. Пред пасажерската каюта забеляза двама непознати мъже. Бяха боси, голи до кръста, с панталони до коленете. Върху ушите им се люлееха златни халки, а на шиите им имаше златни верижки.
Амеран се притисна плътно до стената, като се молеше да не я забележат.
Тя се опита да се успокои. Нямаше време за страх. Не се срещаше за пръв път лице в лице с опасността.
Сърцето й биеше все по-бързо и по-бързо. Кръвта нахлу в главата й. Рано или късно щяха да я открият и беше по-добре да тръгне срещу враговете, вместо да ги чака. Тя направи няколко стъпки по стълбата нагоре. Погледна през перилата и се заслуша, но никой не я преследваше. Дори двамата пазачи в коридора вече не бяха на местата си. Когато Амеран започна да диша малко по-спокойно, долови стенание на жена и глух звук от удар в плът, последван от още по-силен стон.
Без да се поддава на ужаса, тя побягна нагоре. Дървените стъпала изскърцаха силно под краката й. Не се чуваха гърмежи, а само чуждестранен говор и нисък гърлен смях, който смразяваше кръвта й.
Пръстите й стиснаха кинжала на Грей, а със свободната си ръка отвори люка.
Стомахът й се качи в гърлото. Воня на кръв и смърт притисна ноздрите й дълго преди погледът й да се спре на ужасната касапница. Тя повърна всичко, което бе вечеряла.
Първото тяло, което видя, беше на Джейсън Конарн, годеника на камериерката Афра Харелсън. Лежеше по гръб в локва кръв. Видът на жълтото мъртво лице бе ужасен. Очите му бяха широко отворени, а гърлото му — разрязано от ухо до ухо.
Амеран не можеше да откъсне очи от него. Мислеше за бедната Афра долу в трюма, която може би се надяваше и чакаше красивият моряк да я освободи от испанските пирати. Страданията на Джейсън бяха завършили, а тези на Афра едва започваха.
Амеран гледаше втренчено тялото на младия мъж, без да може да помръдне, вкаменена от страх. По палубата имаше и други тела, с пречупени крайници и изтекла кръв, c една и съща гримаса на смъртта върху лицата. Бяха убити боцманът, Роджърс, а също и Форестър, чиято превръзка на около беше паднала на гърдите му.
Амеран погледна към релингите и видя друг кораб, прилепен към борда, два пъти по-малък от „Феър Уиндс“. На мачтата му се развяваше черен флаг. Значи „Феър Уиндс“ бе пленен от пирати.
Изведнъж усети, че две груби лапи я сграбчват за гърдите.
Мъжът изби ножа от ръцете й. Той се смееше и ръмжеше нещо, което тя не разбираше, но можеше да се досети какво е.
Блъсна я върху стълбите, после скочи отгоре й, като разкъсваше дрехите й и разкопчаваше панталона си. Вонеше като свиня, а смехът му бе сатанински. Панталоните му паднаха върху нея, той завря някакво меко парче плът между бедрата й, надавайки ужасни съскащи звуци.
Като внимаваше да не си навлече още по-голямо насилие, Амеран издърпа крака си изпод него, полека отвърза кинжала… и зачака.
С още едно сатанинско усилие насилникът проникна в нея. Но смехът му веднага замря, а гърлото му се сви с болезнено гъргорене.
Тя усещаше как горещата му кръв се излива върху бедрата й. Събра всичките си сили, за да отмести тежкото тяло от себе си и бързо извади ножа си от корема му. Беше го намушкала много дълбоко. После отново завърза кинжала на глезена си и се огледа за кинжала на Грей.