Усмивката на Гидиън се стопи.
— Не можеш да ми даваш заповеди в положението, в което се намираш. Няма нужда да доказвам на никого нищо. Корабът и без това е мой. — Монкес го погледна с очакване да получи не нареждане, а обяснения. — С тебе е свършено, добри ми приятелю. Съжалявам, че не мога да направя друго, освен да те убия — каза Гидиън студено и жестоко.
Грей си оставаше спокоен.
— Ако трябва да умра, искам да го направя сам.
— Много самоуверено за човек без оръжие и само с една здрава ръка. — Грей замахна към капитана. Четирима от хората на Монкес и трима от тези на Гидиън ги разделиха. Но макар и хванат за ръцете, Гидиън ритна с тежката си обувка Грей силно в корема и го събори върху палубата.
Грей се изправи бавно. Стараеше се да не издава болката си.
— Ти си страхливец, Гидиън. Мислех те за по-достоен, а ти оставяш другите да се бият вместо теб.
— Аз съм по-достоен, отколкото ти си бил някога — отговори злобно Гидиън. — Нямам намерение да се дуелирам с теб, но не защото ме е страх, че си по-добър от мен. Лесно ще мога да забия острието на сабята си в сърцето ти, но не искам да умреш в бой, защото това би било твърде достоен край за теб. А аз ти желая недостойна смърт.
Монкес оглеждаше хоризонта във всички посоки.
— Побързай и свършвай с това — обърна се той към Гидиън.
— Имай малко търпение, Монкес. Не виждаш ли, че това ми доставя удоволствие? — Гидиън подаде бутилката на Грей. Грей я отблъсна, а Гидиън се изсмя. — Нямам намерение аз да те убивам. Ще те оставя на акулите.
Амеран затрепери, колкото и да се стараеше да бъде твърда. Ужасни мисли се въртяха в главата й. „Това не биваше да се случи“ — продължаваше да си казва тя, но беше станало точно така. Ужасните й сънища се бяха сбъднали почти напълно, а тя не можеше да промени това, което предстоеше да се случи. Акулите с техните остри зъби и кръвожадност щяха да разкъсат Грей на парчета и да оглозгат месото от костите му.
Грей запази безстрашния израз на лицето си. Бе се изправил предизвикателно пред своя противник.
— Можеш да забиеш сабята в сърцето ми или да ме хвърлиш на акулите, ако искаш. На ти обещавам, Гидиън Хорн, че няма да умра. И се заклевам, че ще те преследвам до край и ти ще си платиш за отвратителното предателство към родината.
Гидиън скръсти ръце.
— Много си красноречив за човек, който след малко ще умре. — Неговата възбуда бе примесена с ненавист. — Достатъчно дълго живях в сянката ти. Отсега нататък, моето име, а не твоето, ще бъде произнасяно с уважение. А ти ще бъдеш презиран и ненавиждан като най-големия предател, който Англия някога е познавала.
Амеран се приведе още по-ниско зад бъчвата. Малко по малко започваше да разбира. Колко се бяха заблуждавали двамата с Грей, като си мислеха, че Гидиън беше опасен само вкъщи! Неговото пътуване с Грей към Чарлз Таун е било добре обмислено и планирано. Гидиън беше подбрал за екипажа най-големите мошеници и ги бе подкупил. От самото начало той е знаел, че „Феър Уиндс“ ще се срещне в океана с Монкес и хората му. Всичко е било уговорено предварително с пратеника от Мадрид онази нощ със съучастието на Констанс. Гидиън е знаел много добре, че Грей никога няма да стъпи на брега, който толкова много обичаше.
Не! Не трябваше да стане така.
Горещи сълзи потекоха по страните й. Но беше се случило точно така и Гидиън нямаше да остави Грей жив. Гидиън беше убиец, предател. И на това отгоре щеше да се завърне в Англия като герой.
Никога! Ако ще това да бъде последната й постъпка на тоя свят, тя няма да позволи Гидиън да тържествува. Гидиън се смееше като луд.
— Когато „Феър Уиндс“ заплава към кралството, Гидиън Хорн ще бъде на руля. Няма съмнение, че кралят ще ме назначи за капитан от кралската флота, когато му разкажа как ти си се присъединил към враговете-испанци и си атакувал беззащитен френски кораб. Той ще се ужаси от разказа ми за твоята жестокост и мародерство.
Грей се усмихна презрително.
— Колкото и грижливо да сте съставили плана си, няма да успеете. Сигурно не си се възгордял чак толкова, за да не можеш да видиш глупостта на тези измислици.
— Май че трябваше да оставя Монкес да ти отреже езика. Празното ти дърдорене ме изморява. — Гидиън се разхождаше напред-назад пред Грей. — От години замислям и организирам твоето разорение и съсипване. Имах всичко друго, с изключение на това. А сега съм ти приготвил смърт, достойна за враг като тебе. — Грей не отговори. Втренченият му поглед не се откъсваше от лицето на Грей.