— Сигурно искаш да попиташ нещо, преди да станеш стръв за акулите? — Гидиън беше застанал лице в лице с капитана.
— Имаш ли въпроси, които те занимават отдавна? Не? Не се ли учудваш защо не разреших на испанския офицер да те убие? Защо преди един час спасих живота ти, за да ти го отнема сега?
Грей повдигна рамене.
— Не е странно, мистър Хорн. Ти искаше аз да се сдобия с величие и слава, защото единственият начин да се изкачиш на такива висоти беше да се държиш за полите на дрехата ми. Когато решиш да си избираш приятели, ти правиш това добре. Не си глупак. Подбираш си такива, качествата на които би желал да притежаваш, но никога не си имал.
— Върви по дяволите! — Гидиън се хвърли към Грей и го стисна за врата.
Грей се опита да се защити със здравата си ръка. Този път Гидиън се затъркаля по палубата.
Пиратите завикаха с възмущение. Монкес вдигна ръце да ги успокои.
Гидиън се изправи бавно, като се държеше за корема.
— Порадвай се на победата си, лорд Карлайл, но няма да доживееш друга такава. — Той започна да обикаля около Грей, като вече се не изпускаше от поглед здравата му ръка. — Тъй като няма да си свидетел на събитията, които скоро ще настъпят, позволи ми да ти разкажа за тях, и сам да прецениш колко успешно ще опозоря доброто ти име.
Очевидно Гидиън беше много горд от себе си.
— Както ти е известно, наблизо плува френски кораб, натоварен с провизии и стоки за колониите в Северна Америка. На борда му има няколко души, които ще оцелеят и ще успеят да върнат кораба обратно във Франция, където ще се закълнат, че именно уважаваният английски лорд Грейсън Карлайл ги е нападнал. По същото време аз ще съм се завърнал в Уайтхол и ще предам на краля историята за това, как нашият любим лорд Карлайл е нападнал най-добрия ни съюзник и се е проявил като безжалостен мародер на техния кораб, убивайки хладнокръвно всеки по пътя си. Аз, разбира се, не съм могъл да стоя настрана и да наблюдавам унижението на родината си, и не съм имал друг избор, освен да поема командването на „Феър Уиндс“. И за съжаление съм бил принуден да отнема живота на най-близкия си приятел. — Дяволски блясък се появи в усмивката му. — Какво ще кажеш за това?
— Кралят никога няма да повярва — каза Грей кротко и уверено.
— Е, отначало няма, и аз мисля така. Обаче, не само аз ще говоря така. Той ще получи съобщение от Франция, тъй като техният Луи несъмнено ще изпрати пратеници в Уайтхол във връзка с нещастния инцидент. И, разбира се, Чарли ще разполага с показанията на очевидци, които ще му доведе лично екипажът на „Феър Уиндс“. — Гидиън се поклони ниско. — И твоето име и репутация ще станат почерни и от въглищата в Ню Касъл.
Грей се държеше твърдо.
— Колкото и да лъжеш, крал Чарлз ще прозре истината.
— Оценяваш нашия монарх по-високо, отколкото заслужава. — Гидиън въздъхна тежко. — Но ти никога няма да узнаеш резултата така или иначе, нали?
C нож между зъбите, Амеран, плътно притисната към рейте на „Феър Уиндс“, запълзя по палубата към мястото, където носът на кораба се допираше до този на пиратския кораб.
— А не те ли интересува съдбата на хората ти? — попита Гидиън с жестоко самодоволство.
— Съдбата на хората ми вече е известна. Безкрайно ме опечалява смъртта на целия ми екипаж.
Макар че Амеран не можеш да види тъгата върху лицето му, тя я усети по тона му, и за пръв път от началото на разговора с Гидиън думите му бяха колебливи.
— Ранените и мъртвите ще бъдат хвърлени на акулите — заяви хладно Гидиън. — А колонистите ще бъдат стоварени на някой остров.
— Без храна и вода те ще загинат — каза печално Грей.
— Да — потвърди Гидиън.
Амеран чу как Грей си пое дълбоко дъх.
— А какво ще стане с Амеран?
Гидиън се разсмя.
— За нея ще положа изключителни грижи. Уверявам те.
— Той побутна Монкес. — И когато се наситя на тази малка вещица, ще я обявя за продан на най-висока цена. Жалко, че няма да си там да наддаваш за това чудесно парче женска плът.
Грей прекоси разстоянието между тях с един скок, но преди юмрукът му да достигне челюстта на Гидиън, Монкес и още двама от неговите хора го хванаха и го задържаха, докато Гидиън успее да се отдръпне.
— Би ми се искало да остана и да видя как акулите ще разкъсат тялото ти, но няма да мога, защото капитан Монкес и аз имаме среща с нашите приятели, французите.
— Гидиън направи знак с ръка. — Махнете го оттук — каза той на Монкес. — Вече не ме забавлява.
С последни сили Грей се държеше изправен, все още с усмивка на лице.
— Няма ли да намериш сили сам да ме изхвърлиш през борда?
— Махнете го! Веднага! — изрева Гидиън.