— Не! Не! — с нож, готов за нападение, Амеран се прехвърли на пиратския кораб. Без да откъсва очи от целта, тя се втурна към Гидиън и заби ножа в корема му. Останалите се вкамениха от изненада.
Гидиън се отмести, когато острието достигна плътта му. От хълбока му бликна кръв и той се прегъна от болка.
— През борда! — завика Гидиън, държейки се за раната.
Грей се освободи от нападателите, нахвърли се към Монкес и го събори по гръб в основата на мачтата. Амеран се втурна с плач в прегръдките на Грей.
— Много, много съжалявам, мила моя — повтаряше той.
— Грешката е само моя. Ти ме предупреждаваше, но аз бях сляп за истината. И сега и ти, и другите невинни души ще трябва да страдате от моите грешки.
— Шшт, шшт, не трябва да се обвиняваш — Амеран помилва бузата му. — Обичам те — каза тя, като си даваше сметка колко малко време още щяха да бъдат заедно. — И винаги ще те обичам.
Очите му се напълниха със сълзи.
— Прости ми, любов моя, прости ми за всичко, което трябва да изтърпиш заради мен.
Амеран увисна на врата му.
— Ако трябва да умреш, и аз ще умра заедно с теб. Не мога да живея без тебе.
Грей махна ръцете й от врата си.
— Чуй ме. Ти трябва да останеш жива. Обещай ми, че ще живееш. Направи всичко, но спаси живота си. Обещай ми. Така ще посрещна по-леко собствената си смърт.
— Не мога да обещая, че ще запазя това, което не желая — отговори тя почти шепнешком.
Монкес се приближи към тях, със сабя в ръка. Гидиън го възпра с ръка.
— Остави ги. Тяхното чуруликане е много забавно.
Те не обръщаха внимание на палачите си.
— Ще се боря до последни сили. И ти трябва да ми обещаеш същото. — Грей я притискаше силно. — Трябва да живееш, любима моя. Да живееш.
Пръстите му докоснаха корема й. Той знаеше! Той знаеше!
И тя разбра, че трябва да се съгласи с неговото настояване, в името на тяхната любов и в името на тяхното още неродено дете.
Гидиън го докосна по рамото.
— О, раздялата е сладка, сладка мъка. — Предателският му смях накара капитана да потрепери болезнено.
Грей все още държеше Амеран в прегръдките си.
— Живей, Амеран. А аз ще се преборя с акулите и морето, и ще дойда за теб.
Шестима пирати бяха нужни да ги разделят и още два пъти по толкова, за да го качат на раменете си.
— Ще ти отмъстя, Гидиън — извика Грей отвисоко.
Гидиън се разсмя.
— Само че аз бях пръв в това. — Той свали ръката си. Амеран примря. Дочу се плясък и тя започна да ридае. Всичко бе свършило.
Монкес хвърли кошница с дребна риба през борда.
— Това ще привлече акулите.
Амеран затвори очи. Много скоро тези убийци от океанските дълбини ще се появят. Тя долови плясъка на вода, но след това не се чуха никакво звуци.
Силите й бавно се възвръщаха и тя усети присъствието на Гидиън около себе си. Да, трябваше да остане жива! Грей щеше да остане завинаги в нея и в тяхното дете. Тя ще отмъсти за смъртта му. Щеше да се погрижи за това Грей да остане герой в очите на хората и на краля, а Гидиън да си получи заслуженото наказание. Следващия път тя няма да пропусне целта си!
Една ръка сграбчи раменете й. Монкес скъса колието от врата й. Ръката й инстинктивно се насочи към мястото, където до преди малко висеше инкрустираното с диаманти кръстче. Без него чувстваше кожата си гола.
Монкес захвърли кръстчето надалеч, където тя не можеше да го стигне. Диамантите, изумрудите и рубините проблеснаха под безжалостните лъчи на слънцето.
Тя посегна към кръстчето.
— Дайте ми го. Това е мое.
Монкес се изсмя и закачи верижката на собствения си врат.
— Много скоро акулите ще подушат миризмата на кръв.
Амеран хвърли бърз поглед към океана, после се обърна в отчаяние с гръб към него. Множество черни перки вече пореха кървавите води.
Гидиън се държеше с една ръка за раната, а другата протегна към Амеран.
— Сега си моя — каза той язвително. — Трябва да си добра към мен, иначе също ще те хвърля на акулите.
В очите й проблесна ненавист.
— Сигурно те ще бъдат по-приятна компания от тебе. Гидиън се засмя и я придърпа към себе си, пръстите му зашариха по тялото й.
После той се обърна към един от хората си, млад човек с лице, нарязано от белези. Амеран го познаваше. Томи Трембъл! Много пъти се бе натъквала на студения му поглед, който я следваше на всяка крачка. Мастер Джарвис беше казал, че познавал човек с това име от едно село в Проспер, и че Томи Трембъл без съмнение е главорез.
— Вземете жените — каза Гидиън на Томи. — Правете с тях каквото искате. — После се обърна към Монкес. — Хората ти ще си получат жените, а ти ще си имаш златото.
Монкес го изгледа с подозрение и с премрежени очи.