Себастиен Щайнер премести белия топ. Конят остана без защита, но нямаше друг изход. От грамофона се лееше музиката на концерт на Рахманинов. В големия апартамент на улица Дюто сянката на една жена се плъзгаше от стая в стая. Себастиен Щайнер придвижи напред царицата си. Беше два часът сутринта.
Надин Шьовалие спеше.
VII
Елегантен и загорял, Надан тъкмо се качваше в поршето си, за да отиде да изяде обяда, който съпругата му Елен приготвяше всеки ден, когато видя задалия се Серве.
— Тая сутрин някой те търси по телефона. Малката не можа да те намери.
— Благодаря ти.
Серве отиде до една бакалница на няколко метра по-нататък и купи килограм стафиди. После се качи в агенцията и влезе в кабината на телефонистката. Виолен имаше светли очи, руса, свободно пусната коса и малки, бели пухкави ръце. Боравеше със съединителите по таблото с чисто женска сръчност.
— Агенция „Гая-Бек“, моля… не затваряйте… търсят ви… Агенция „Гая-Бек“, моля… Той вече не работи тук, госпожо, съжалявам… моля…
Серве седна на една табуретка. Виолен му хвърли бегъл поглед.
— Много мило, че си дошъл да ми правиш компания.
Той кимна и й подаде шепа стафиди.
— Заповядай.
— Това, за да ме подкупиш ли, е?
— Точно за това.
Тя сложи две зрънца в устата си и го погледна лукаво.
— Е, казвай, какво искаш?
Той не отговори. Виолен си припомни юношеските години.
— … да видиш гърдите ми ли?
— Не смеех да ти го кажа — призна Серве невъзмутимо.
Виолен размишляваше.
— Ще струва скъпо.
Сетне добави, за да го успокои:
— Но пък си заслужава.
Серве се разсмя от табуретката си.
— Колко искаш?
— Две целувки — по една за всяка.
— Готово!
Двамата се спогледаха. Серве мислеше, че е глупава, но му харесва. Виолен мислеше, че му има нещо, но въпреки това го харесва. Тя вдигна пуловера си. Не носеше сутиен. Серве се наведе и долепи устни до светлите зърна на гърдите й — гърди на блондинка. Виолен спусна пуловера си.
— Трябва да се обадиш на Надин Шьовалие.
— Благодаря — каза Серве.
После излезе от централата.
През този следобед звъня три пъти на улица Варен и всеки път Жак му съобщаваше, че Надин Шьовалие не се е прибрала от зъболекар. Чак в шест часа успя да се свърже с нея.
— Търсили сте ме тази сутрин?
— Да, прочетох пиесата ви.
Тя замълча.
— Е, и? — запита той предпазливо.
Тя продължаваше да мълчи, после каза:
— Искате ли да се видим, за да поговорим?
Серве вдъхна дима от цигарата си.
— У вас ли?
— В девет удобно ли ви е?
— Да. До скоро.
Чак когато остави слушалката, Серве осъзна какво не беше в ред. Веднага се втурна в централата.
— Я ми кажи, кого потърси Надин Шьовалие?
Виолен го погледна объркано.
— Ами… теб.
— Да, но какво точно ти каза?
— „Господин Серве Мон, ако обичате!“, какво друго искаш да ми каже?
— Не потърси ли Жером Боа?
— Тоя пък кой е?
— Годеникът ми.
Серве излезе замислен от агенцията.
Жак се бе заловил да подреди колекцията си от снимки. Беше ги разпръснал из цялата стая и се опитваше да ги сортира по някаква сложна система на смесена класификация. Надин заобиколи Митчъм, прескочи Премингър, внимавайки да не настъпи Гарбо, Уайлдър и Бакланова, и стигна до Жак, който бе седнал в средата на голяма купчина снимки на Елизабет Тейлър.
— Наистина беше същият.
— Същият какво? — запита Жак, който се мъчеше да си спомни дали Лиз Тейлър се беше снимала в „Четирите дъщери на доктор Марч“ преди или след „Хайде де, татко“.
— Фотографът от „Гая“. Той е същият, който ми донесе пиесата.
— Така ли? — рече Жак и реши, че все пак „Айвънхоу“ идваше след това.
По правило Виктор не сервираше вечеря, но щом ставаше дума за някой постоянен клиент, пък бил той и трезвеник, от време на време се правеха отстъпки. И така, тази вечер Серве получи кремсупа от гъби и омлет с шунка. По това време на деня заведението нямаше голям оборот и Серве седна в дъното на залата до джубокса. Пусна няколко монети и се навечеря в компанията на Мари Лафоре. Някой си беше забравил вестника на скамейката и Серве се опита без особен успех да се заинтересува от някаква нова криза в Средния изток. Не можеше да се отърси от безполезните размишления около Надин Шьовалие. Между супата и сиренето погледна часовника си около дванайсет пъти.