Само като чу за работа, свързана с такова величествено заведение като „Грийн Дейвидсън“ и възможността да я получи, Клайд първо се облещи и усети да го побиват леки тръпки на вълнение, после поблагодари за любезния съвет и се запъти направо към портала от зелен мрамор, който водеше от дъното на дрогерията към фоайето на хотела. Щом влезе през него, видя фоайе, далече по-пленяващо от всичко, каквото бе виждал, понеже въпреки възрастта неговата свитост и бедност не бяха му позволили досега да надзърне в подобен свят. Всичко бе тъй пищно! Под краката му блестеше мраморен под на черни и бели квадрати. Над главата му — бронзиран, изписан и позлатен таван, крепен от истинска гора от черни мраморни колони, полирани до същия блясък, както и пода — гладки като стъкло. А между двойните им редици, които водеха към три отделни входа — десен, ляв и един право напред към Далримпъл авеню, — имаше лампи, статуи, килими, палми, кресла, дивани, канапенца за двама — разточителна наредба. Накъсо, там бяха наблъскани всевъзможни мебели, олицетворяващи този еснафски лукс, за който някой бе саркастично забелязал, че е предназначен да създава „чувство на изключителност у масите“. Наистина за първокласен хотел в голям преуспяващ американски търговски град той беше почти прекалено луксозен. Стаите, вестибюлът, фоайетата и ресторантите бяха обзаведени твърде богато, без да се държи сметка за изискванията на простотата и необходимостта.
Както стоеше и разглеждаше фоайето, Клайд видя множество хора — жени и деца, но доколкото можеше да забележи, главно мъже, — които се разхождаха или стояха тук и там, разговаряха или се изтягаха в креслата по няколко души заедно или поотделно. А в отделени с тежки завеси и богато мебелирани ниши, където имаше писалища, стойки с вестници, телеграфно гише, галантериен магазин и цветарски щанд, се виждаха други групи. В града имаше конгрес на зъболекари, доста от които се бяха събрали тук с жените и децата си; но за Клайд, който не знаеше за това, както не знаеше и какво значи и как се провежда конгрес, тази картина представляваше обикновеното всекидневие на хотела.
Той се озърташе със страхопочитание и изумление, а после, като си спомни името Скуайърз, тръгна да го търси в канцеларията му „под стълбището“. От дясната страна имаше величествено двойно черно-бяло стълбище, което се разделяше в две посоки и с широки свободни извивки водеше от партера до следващия етаж. А между тези две големи разклонения очевидно се намираше канцеларията на хотела, защото там имаше много чиновници. Но зад по-близкото разклонение и до самата стена с вратата към дрогерията имаше висока стойка, а зад нея младеж горе-долу на една възраст с Клайд, с кафява униформа, блеснала от много пиринчени копчета. На главата му имаше малка кръгла шапчица като кутийка за хапчета, юнашки накривена на едното ухо. Той записваше нещо с молив в отворен пред него бележник. Други момчета, приблизително на същата възраст и със същата униформа, седяха край него на дълга пейка или току се стрелваха тук и там, понякога се връщаха при него с листче хартия, ключ или някаква друга бележка, а след това сядаха на пейката явно в очакване да бъдат повикани пак, което като че ли ставаше доста бързо. На стойката, зад която бе застанал униформеният младеж, почти непрекъснато звънеше телефон и след като узнаеше какво се иска, този младеж удряше звънчето пред себе си или повикваше „Следващият!“ и първият от седящите на пейката веднага се изправяше пред него. Щом ги повикваха, те забързваха по едното или другото стълбище или към един от няколкото асансьора и човек ги виждаше почти неизменно да придружават разни хора, понесли техните чанти, куфари, палта и стикове за голф. Други изчезваха и се появяваха с разни питиета на табла или някой и друг пакет, които занасяха в стаите горе. Без съмнение това беше работата, която щяха да му възложат, ако имаше изключителния късмет да се свърже с подобно заведение.
И всичко се вършеше тъй пъргаво, с такова оживление, че му се поиска да има късмета и да получи служба тук. Но дали щеше да излезе с късмет? А къде ли беше господин Скуайърз? Клайд се доближи до младежа зад стойката.