Няколкото други неща, които имаше наум в този момент, господин Скуайърз не спомена. Имаше други — той знаеше, — които щяха да го направят заради него. Вместо това само добави, и то най-неочаквано за Клайд в този час, когато той седеше като замаян:
— Предполагам, че си готов да започнеш работа сега, нали?
— Да, господине, да — отговори момчето.
— Прекрасно! — Господин Скуайърз стана и отвори вратата на стаичката. — Оскар, — обърна се той към един пиколо, който седеше най-напред в редицата момчета на пейката, и този височък, доста едър младеж със стегната, спретната униформа пъргаво изтича при него. — Заведи ей този млад господин… ти се казваше Клайд Грифитс, нали?… горе в гардеробната на дванайсети етаж и виж дали Джейкъбс може да му намери подходящи дрехи. Но ако не може, кажи му да ги нагласи за утре. Струва ми се, че униформата, която носеше Силзби, трябва горе-долу да му стане.
След това се обърна към помощника си при стойката, който тъкмо ги гледаше.
— Вземам го за проба — забеляза той. — Нека някое от момчетата го пообучи довечера или когато започне да работи. Хайде, Оскар! — подвикна той на пиколото, комуто беше поверил Клайд, а след това добави на помощника си, когато Клайд и Оскар изчезнаха по посока на един от асансьорите: — Нищо не разбира от тая работа, но мисля, че ще се оправи. — С тези думи господин Скуайърз се запъти да впише името на Клайд във ведомостта за заплатите.
В това време Клайд, воден от новия си наставник, изслушваше цял ред такива разяснения, каквито никога досега не бяха стигали до слуха му.
— Няма защо да те е страх, дори да не си вършил никаква такава работа преди — започна този младеж, чието фамилно име, както Клайд научи по-сетне, беше Хеглънд и който беше дошъл от Джърси сити, щата Ню Джърси заедно с екзотичния си жаргон, жестовете и прочие. Беше висок, як, с пясъчноруса коса, луничав, общителен и бъбрив. Бяха се качили на асансьор с надпис „За служещи“. — Не е чак толкова трудно. Аз се хванах за първи път на работа в Бъфало преди три години и нищичко не чактисвах за нея дотогава. Само едно ти трябва: да си отваряш очите какво правят другите, ясно? Чактисваш ли?
Клайд, който по образование стоеше доста по-високо от своя водач, мислено порица доста остро употребата на такива думи като „чактисвам“, също и грубия му изговор и така нататък, но изпитваше такава благодарност за всяко внимание, проявено в момента, че беше готов да прости на явно добре разположения си наставник всичко заради общителността му.
— Отваряй си очите, първо, щом някой върши нещо, ясно? Докато се научиш, ясно? Така ще стане тая работа. Като дрънне звънчето, ако си на първото място на пейката, значи, е твоят ред, ясно? Веднага скачаш и бързаш. Тука обичат да си бърз, ясно? А видиш ли някой да влиза през вратата или да слиза от асансьора с чанта и си пръв на пейката, скачаш и без главният да удари звънчето или да извика „Следващият“. Понякога е зает или не гледа и иска да го направиш и без него, ясно? Отваряй си очите на четири, щото не носиш ли чанти, няма да има и бакшиши, ясно? На всеки, който има чанта или нещо друго, трябва да му се взима от ръцете, освен ако не иска да ти я даде, ясно? Само гледай да се навърташ някъде по-близо до портиера, че всеки, който влезе, първо се записва за стая — не спираше да дърдори той, докато се качваха с асансьора. — Почти всеки взима стая. Тогава портиерът ще ти даде ключа, а след това остава само да занесеш куфарите в стаята. След това трябва само да запалиш лампите в банята и в клозета, ако има баня и клозет, та гостът да знае къде са, ясно? А след това вдигаш пердетата, ако е денем, или ги сваляш, ако е вечер, и проверяваш има ли в стаята кърпи, та да можеш да кажеш на прислужницата, ако няма, после, ако не ти дадат бакшиш, трябва да си тръгнеш, само че в повечето случаи, освен ако удариш на камък, стига само да се позабавиш малко, да се направиш на балама, и получаваш, ясно? Пощуркаш се с ключа или с прозорчето за проветряване, ясно? Тогава, ако са хора на място, ще ти дадат бакшиш. Не ти ли дадат, ще си останеш на сухо и толкоз, ясно? Не бива дори да покажеш, че ти е криво, нищо такова, ясно? После слизаш долу и край, освен ако ти поискат студена вода или нещо друго, ясно? Връщаш се на пейката бързо! Не е толкоз сложно. Само трябва винаги да си бърз, ясно? И да не изтърваваш никой, дето влиза или излиза — това е най-важното! А след като ти дадат униформа и захванеш да работиш, да не забравяш да даваш на шефа по един долар след всяка смяна, преди да си отидеш, ясно? Два долара в дните, когато работиш две смени, и един долар, когато работиш една, ясно? Тука такъв е редът. Всички правим така и ти ще трябва да го правиш, ако искаш да не загубиш службата. Но това е всичко. Другото, каквото изкараш, си е твое.