На Клайд му беше ясно.
Част от неговите двадесет и четири или тридесет и два долара, както си направи сметка, отиваха по дяволите — единадесет или дванадесет общо, — но какво от това? Нямаше ли да му остават по дванадесет, петнадесет или дори повече? А освен това щеше да има храна и униформа. Мили боже! Не беше ли това истински рай! Истински разкош!
Господин Хеглънд от Джърси сити го заведе на дванадесетия етаж в една стая, където завариха да дежури съсухрено и побеляло старче на съмнителна възраст и със съмнителен характер, което веднага снабди Клайд с дрехи, които бяха толкова близо до неговата мярка, че ако не получеше други нареждания, нямаше нужда да ги преправя. А след като премери няколко шапки, намери си една, която му стана — стоеше така гиздаво, накривена на едното ухо, — само че Хеглънд го осведоми:
— Ще трябва да я подкастриш тая коса. По-добре да ти я поокълцат отзад. Много е дълга.
С това самият Клайд беше мислено съгласен, преди още да го чуе от Хеглънд. Косата му положително не изглеждаше добре с новата шапка. Сега тя му стана омразна. Когато слезе долу и се представи на господин Хуипъл, помощника на господин Скуайърз, той му каза:
— Прекрасно. Стои ти добре, нали? Добре, тогава ще започнеш работа тук в шест. Ще се явиш в пет и половина и да бъдеш тук с униформата в пет и четирийсет и пет за преглед.
Тогава, след като изслуша съветите на Хеглънд да отиде още сега да вземе униформата си, да я занесе в гардеробната в сутерена и да получи шкафче от гардеробиера, Клайд го направи и най-нетърпеливо се втурна навън — първо да се подстриже, а сетне да съобщи на близките си за големия си късмет.
Щял да бъде пиколо в големия хотел „Грийн Дейвидсън“. Щял да носи униформа и колко хубава униформа! Щял да си докарва… но той не каза на майка си веднага колко щеше да си докарва наистина… във всеки случай повече от единадесет или дванадесет долара отначало според него… не можел да каже със сигурност. Защото сега изведнъж видя пред себе си, макар не и пред семейството, известна материална независимост и не му се искаше да усложнява положението с някакви претенции, каквито положително щеше да породи признанието за истинските размери на заплатата. Но каза, че щял да получава безплатна храна — защото това значеше да не яде вкъщи, което отговаряше на желанията му. А освен това щеше да живее и да се движи винаги в чудесната атмосфера на този хотел — няма да има нужда да се прибира преди полунощ, ако не му се иска… ще има хубави дрехи… може би интересна компания… ще се забавлява, божичко!
И докато бързаше да свърши това и онова, като последна блестяща и прекрасна мисъл, дойде му наум, че няма да има нужда да се връща у дома вечер, когато му се поиска да отиде на театър или някъде другаде. Ще може просто да остане в града и да каже, че е трябвало да работи. И това освен безплатната храна и хубавите дрехи — представяте ли си!
Самата мисъл за всичко това бе тъй изумителна и пленяваща, че Клайд не смееше да се спира върху нея твърде дълго. Трябва да почака и да види. Трябва да почака и да види колко всъщност ще изкарва в този чуден-чуден свят.
VI
А при съществуващото положение, крайната икономическа и социална неосведоменост на семейство Грифитс — Ейса и Елвайра — бяха в пълно съответствие с неговите мечти. Защото нито Ейса, нито Елвайра нямаха ни най-малка представа за истинската същност на службата, на която той щеше да постъпи, едва ли повече от самия него, нито какво значение можеше да има тя за неговия морал, въображение във финансово или някакво друго отношение. Защото никой от двамата никога в живота си не бе отсядал в хотел, по-добър от четвърта категория. Нито единият, нито другият не беше се хранил в ресторант, предназначен за хора с по-големи финансови възможности от техните. На тях и наум не им идваше, че за момче във възрастта на Клайд и с неговия нрав може да има някаква друга работа или допир с гостите на хотела освен носенето на куфарите от вратата до портиерската ложа и обратно. И двамата наивно предполагаха, че заплатата за такава работа би следвало да бъде много ниска навсякъде — да речем, пет-шест долара седмично и следователно по-малко от това, което отговаряше на способностите и възрастта на Клайд.