Разговорите и приказките във фоайето и в пивницата със скарата, да не споменаваме ресторантите и хотелските стаи, бяха достатъчни да убедят кой да е неопитен и не твърде проницателен ум, че главната цел в живота на всеки, който има малко пари или обществено положение, е да посещава театри и бейзболни мачове през сезона или пък танци, да се вози с автомобил, да кани гости на вечеря или да ходи в Ню Йорк, Европа, Чикаго, Калифорния. А в живота на повечето от тези момчета бе липсвало всичко, което дори да напомня комфорт или вкус, да не говорим за разкош, тъй че също като Клайд те бяха склонни не само да преувеличават значението на всичко, което виждаха, но и да съзират в неочаквания за тях преход възможност самите те да участват във всичко това. Какви бяха тези хора с пари и какво бяха направили, та да могат да се наслаждават на толкова разкош, докато други, явно не по-лоши от тях, да нямат нищо? И с какво тези вторите се различаваха чак толкова от преуспелите? Клайд не можеше да го разбере. И все пак тези мисли минаваха през ума на всяко от момчетата.
А в същото време те често си говореха за кокетирането, да не кажем за недвусмисленото задиряне от страна на известен тип жени или момичета, които, сдържани може би от обществената среда, в която се движеха, но разполагащи със средства, нахлуваха в подобни заведения и с шегите, закачките си и парите спечелваха благосклонността на по-привлекателните сред тези млади мъже.
Така един младеж на име Ратърър, пиколо във фоайето, когато седеше до него още другия следобед и забеляза издокарана, добре сложена руса жена на около тридесет години с малко кученце на ръце и цялата загърната в кожи, първо го побутна, а сетне с едва забележимо кимване му я посочи и пошепна:
— Виждаш ли я? Тя не му мисли много-много. Ще ти разправя за нея някой път, като имам време. Е-хей, какво ли не прави тя!
— Какво знаеш за нея? — попита Клайд, пламнал от любопитство, понеже тя му се видя безкрайно красива, направо пленителна.
— Ах, нищо освен това, че е довеждала тук осем различни мъже, откакто работя в хотела. Беше си паднала по Дойл (друг пиколо, който вече беше направил на Клайд впечатление като квинтесенция на благородно изящество, държане и външност, младеж, комуто да подражава) за известно време, но сега си има един друг.
— Наистина ли? — попита Клайд с голямо изумление, като се питаше дали някога ще има такъв късмет.
— Честна дума — продължи Ратърър. — Нищо не я спира… и все не й стига. Разправят, че мъжът й имал голям склад за дървен материал някъде в Канзас, но не живеели вече двамата. Тя държи един от най-хубавите апартаменти на шестия етаж, но половината време не се прибира. Така ми каза камериерката.
Същият този Ратърър, нисичък и набит, но хубав и засмян, беше тъй любезен и приятен и, общо взето, приветлив, че Клайд веднага изпита влечение към него и му се поиска да го опознае по-добре. Ратърър му отвръщаше със същото чувство, понеже долавяше, че Клайд е наивен и неопитен и му се искаше да направи нещо за него, ако може.
Разговорът бе прекъснат от някакво поръчение и те никога не заговориха пак за тази жена, но той направи дълбоко впечатление на Клайд. Жената беше приятна наглед и извънредно добре докарана, кожата й бе гладка, очите блестяха. Можеше ли това, което му разказа Ратърър, да бъде действително вярно? Тя беше толкова хубава! Той седеше умислен и видение на нещо, което не смееше да признае дори на самия себе си, го вълнуваше така, че го сърбеше косата.
Ами темпераментът и философията на тези момчета… Кинсела, нисичък и дебел, с гладко лице и тъповат според Клайд, но хубав и мъжествен и както се говореше, магьосник в комара; той през трите първи дни всеки миг, когато вниманието му не беше заето с нещо друго, бе тъй добър да продължава донякъде напътствията на Хеглънд. Беше по-изискан и говореше по-гладко от Хеглънд, макар не така привлекателен, както Ратърър — мислеше си Клайд, — нито, както му се струваше, изглеждаше отзивчив като него.
А освен това и този Дойл… Еди… който се видя крайно интересен на Клайд от самото начало и комуто немалко завиждаше, защото беше толкова хубав, толкова строен, непринуден, с грациозни движения и с такъв мек и приятен глас! Той ходеше с неописуемо предразполагащ вид, който сякаш мигновено подкупваше всекиго, с когото идваше в допир — чиновниците в портиерската ложа не по-малко от външните лица, които влизаха и му задаваха един или друг въпрос. Обувките и яката му бяха тъй чисти и докарани, а косата — подстригана, сресана и напомадена не по-зле, отколкото на някой киноартист. От самото начало Клайд остана очарован от вкуса му по отношение на дрехите: извънредно елегантните кафяви костюми, кепета и подбрани в тон с тях вратовръзки и чорапи. Щеше да си направи също такова кафяво палто с колан. Щеше да има кафяво кепе. И също така хубаво скроен и изящен костюм.