По същия начин доста сродно и все пак различно впечатление му беше направил този младеж, който пръв го беше запознал с работата тук — Хеглънд, един от по-старите и по-опитните пикола; той се ползваше със значително влияние сред другите поради жизнерадостното си и безразсъдно отношение към всичко извън рамките на непосредствените задължения в хотела. Хеглънд не беше нито толкова образован, нито толкова привлекателен, както някои други, и все пак безкрайно много интересуваше и очароваше Клайд с неутолимия си и неуморен нрав, с щедростта си, когато се стигаше до пари и удоволствия, със смелостта, силата и дързостта, в които не можеха да му съперничат нито Дойл, нито Ратърър, нито Кинсела — смелост и дързост, понякога съвсем лишени от разум. Както Хеглънд сам разказа на Клайд след известно време, той беше син на швед, калфа на хлебопекар, който преди няколко години зарязал жена си в Джърси сити и я оставил да се справя сама с живота, колкото може. Поради това нито Оскар, нито сестра му Марта получили кой знае какво образование, нито някакъв сносен житейски опит. Напротив, на четиринайсетгодишна възраст той напуснал Джърси сити в един товарен вагон и оттогава си пробивал, колкото можел, сам път в живота. Хеглънд също като Клайд беше до полуда жаден за удоволствията, които си представяше, че вижда да се вият във вихър около него, и бе готов да се впуска в приключения във всички посоки, обаче без нервния страх от последиците, който преследваше Клайд. Освен това имаше приятел, младеж на име Спарсър, малко по-стар от самия него, шофьор при богаташ в Канзас сити, който успяваше от време на време да открадне някоя кола и по този начин да помогне на Хеглънд да си направи малка разходка до едно или друго място; тази любезност, макар необикновена и безчестна, все пак караше Хеглънд да се чувства, че е чудесно момче и много по-важен, отколкото някои от тези другите, и му придаваше в техните очи блясък, твърде далечен от действителността, за която им говореше.
Понеже не беше привлекателен като Дойл, за него не беше толкова лесно да печели вниманието на момичетата, а тези, които успяваше да заинтересува, в никой случай не притежаваха същия чар и тежест. Въпреки това той се гордееше безгранично с връзките, които сполучваше да завърже, и говореше за тях с немалко самохвалство — нещо, което Клайд приемаше с повече вяра от повечето други, тъй като беше по-неопитен. А Хеглънд хареса Клайд почти още от първия миг, защото може би долавяше в него доволен и разположен слушател.
Така, когато Клайд се намереше от време на време до него на пейката, той продължаваше да му дава наставления. Канзас сити бил прекрасно място, ако човек знаел как да живее. Бил работил и в други градове, преди да дойде тук (Бъфало, Кливлънд, Детройт, Сейнт Луис), но не харесал никой повече главно — факт, който не си направи труда да изясни на времето — защото не беше му провървяло на тези места така, както тук. Миел чинии, чистил коли, работил като чирак на водопроводчик и на няколко други места, докато най-сетне в Бъфало постъпил на работа в хотел. А после един младеж, който работел там, но сега вече не бил и тук, го убедил да дойдат заедно в Канзас сити.
— Знаеш, такива бакшиши, каквито дават в тоя хотел, не можеш получи никъде. И нещо повече: хората, дето работят тук, са добри. Давай им по нещичко и ще те гледат с добро око. Сега съм тук повече от цяла година и не мога да се оплача. Тоя Скуайърз не е лош човек, стига да не му създаваш неприятности. Строг е, но нали трябва и сам той да се пази, това е естествено. Ама никого не уволнява, без да има причина. И това го знам. А като си свършиш работата, другото време си е твое. Тия момчета тук са добри другари, всичките. Не се надуват, нито са стиснати. Всеки път като наредим нещо, някой гуляй или друго такова, не се дърпат… почти никой. Нито се измъкват, нито се цупят, ако нещо не излезе както трябва. Зная го това, защото съм ходил с тях вече колко пъти!
Той създаде у Клайд впечатлението, че всички тези младежи са прекрасни приятели, задружни — всички освен Дойл, който се държал малко настрана, но не бил надменен. „Прекалено много жени го гонят, там е цялата работа.“ И че те ходели тук и там заедно от време на време; в танцувален салон, на вечеря, в един игрален дом долу при реката, в известното увеселително заведение „Кейт Суини“, където имало момиченца — истински бъбречета; и тъй нататък, и тъй нататък, безброй подобни сведения, каквито никога досега не бяха стигали до слуха на Клайд и които го караха да се замисля, мечтае, съмнява, тревожи и запитва за разумността, очарованието, насладата, които се криеха във всичко това… а също и доколко позволено е то, що се отнася до самия него. Не бяха ли го поучавали съвсем иначе по отношение на тези неща през целия му живот? Всичко, което слушаше сега с такова внимание, дълбоко го вълнуваше, но в него се криеше и един голям въпрос.