По това време Клайд вече се беше аклиматизирал към висококалоричната атмосфера и съвсем не се колебаеше, както отначало. Защото сега по подражание на Дойл, когото бе проучил най-внимателно и не без полза, се беше снабдил с нов кафяв костюм, кепе, палто, чорапи, игла за вратовръзката и обувки, приличащи колкото можеше повече на тези на ментора му. И дрехите му отиваха добре — превъзходно, — дотолкова, че стана много по-привлекателен, отколкото е бил през целия си живот, и сега не само родителите, но и по-малките му брат и сестра бяха доста учудени, дори изумени от тази промяна.
Как е могъл Клайд да постигне това великолепие тъй скоро? Колко ли е могло да коства всичко това, което носеше сега? Да не е заложил за това временно великолепие повече от бъдещите си доходи, отколкото бе наистина разумно? Можеше да дотрябват по-нататък. И другите деца имаха нужда от това-онова. И дали нравствената и духовната атмосфера на заведение, където го караха да работи по толкова часа и го задържаха тъй късно всеки ден, при това за такава малка заплата, бе подходящо място за него?
На всички тези въпроси той бе отговорил (доста хитро!), че всичко върви добре, работата му не била много тежка. Дрехите му не били чак толкова изискани, в никой случай! Майка му трябвало да види някое от другите момчета. Той не харчел прекалено много пари. А пък имали дълъг срок за изплащане на всичко, каквото е купил.
Но сега за тази вечеря. Това беше друго нещо, дори за него. Как ли би могъл — питаше се той, — в случай че гуляят продължи много късно, както се очакваше, да обясни на майка си и баща си защо се прибира по такова време? Ратърър му каза, че можел да продължи до три или четири часа, макар че, разбира се, той можел да си отиде, когато си поиска, но как щяло да изглежда това — да зареже компанията? Е да, дявол да го вземе, повечето от тях не живееха със семействата си или, ако живееха, както Ратърър, имаха родители, които не им държаха много сметка. И все пак една такава късна вечеря… дали беше разумно? Всички тези момчета пиеха и не даваха пет пари за това: Хеглънд, Ратърър, Кинсела, Шил. Изглежда, глупаво е от негова страна да мисли, че е опасно да пийне малко, както си пийваха те в такива случаи. От друга страна, вярно бе и това, че няма защо да пие, щом не иска. Можеше да отиде и ако му кажеха нещо у дома, щеше да им обясни, че е трябвало да работи до късно. Имаше ли значение, ако се прибираше по-късно от време на време? Не беше ли вече мъж? Не печелеше ли повече пари от всички други в семейството? Не можеше ли вече да прави, каквото си иска?
Клайд започваше да долавя вече прелестите на личната свобода, да подушва във въздуха сладостта на своя собствена романтика и никакви внушения, направени от майка му, нямаше да могат да го възпрат.
IX
Дойде денят на интересната вечеря, на която присъстваше и Клайд. Тя се състоя при Фрисел, както му беше казал Ратърър. И сега Клайд, на дружеска нога вече с всички тези младежи, беше в най-весело настроение. Като си помислеше за новото положение в живота! Едва преди няколко седмици беше съвсем сам, без нито един приятел, кажи-речи, без нито едно познато момче на света! А ето сега, тъй скоро след това, отива на тази чудесна вечеря с тази интересна компания.
И според илюзиите на младостта заведението му се видя далече по-интересно, отколкото беше в действителност. То почти не надминаваше хубав евтин ресторант от по-стария американски тип. По стените му бяха гъсто накачени снимки на артисти и артистки с автографите им, наред с афиши от най-различни времена. Благодарение на превъзходната, общо взето, храна, да не говорим за приветливостта на сегашния управител, то беше станало свърталище на гастролиращи артисти, политици, местни търговци, а подир тях на пъстро множество хора, стремящи се винаги към онова, което с нищо не се отличава от добре познатите им места.
Тези момчета, дочули някой и друг път от файтонджии и шофьори на таксита, че това било едно от най-добрите заведения в града, бяха го избрали за всекимесечните си вечери. Отделна порция струваше тука от шестдесет цента до един долар. Кафето и чаят се сервираха само в кани. Човек можеше да получи каквито пожелае напитки. Вляво от входа към главната зала имаше по-тъмно помещение с нисък таван и с камина, в което след вечеря се оттегляха само мъже, седяха, пушеха и четяха вестници и именно тази стая будеше най-голямо възхищение у момчетата. Когато се хранеха там, те се чувстваха някак по-възрастни, по-умни, по-важни — истински светски мъже. И Хеглънд, и Ратърър, към които сега Клайд се беше много привързал, както и повечето от другите, бяха съгласни, че в целия Канзас сити няма друго толкова хубаво заведение.