— Добър вечер. Заповядайте, влезте — любезно ги покани тя. Шестимата минаха край нея и когато се озова отвъд завесите от тежко кадифе, които отделяха малкото антре от стаите, Клайд се видя в ярко осветен и доста претрупано нареден хол или гостна, стените на който бяха украсени с картини на голи и полуголи жени в златни рамки и с няколко много високи огледала между прозорците. А подът беше застлан с дебел яркочервен килим, по който бяха пръснати много позлатени столове. В дъното, пред някакви много ярки червени драперии, стоеше позлатено пиано. Но като че ли нямаше никой друг — нито гости, нито обитателки освен черното момиче.
— Заповядайте, седнете. Чувствайте се като у дома си. Аз ще извикам мадам. — Негърката изтича нагоре по стълбите вляво и завика: — Мери! Сади! Каролин! В гостната има няколко млади господа.
В този миг през една врата в дъното се появи висока, стройна, доста бледа жена на около тридесет и осем или четиридесет години — много изправена, много разпоредителна, с много умен и изящен вид, с прозрачна и все пак скромна рокля, която заговори с едва доловима и все пак насърчителна усмивка:
— О, здравейте, Оскар, това сте вие, а? И вие ли? Пол? Здравейте! Здравейте! Дейвис! Заповядайте, разполагайте се всички. Ей сега ще дойде Фани. Ще ви донесе нещо за пиене. Тъкмо съм взела нов пианист от Сейнт Джоу. Само да го чуете! Голям майстор!
Тя се обърна към дъното и повика:
— Хей, Сам!
Докато тя викаше, девет момичета, различни на възраст и вид, но явно нито една по-стара от двадесет и четири или пет години, слязоха накуп по стълбата от една страна в другия край на стаята, облечени както Клайд никога не беше виждал жени да се обличат някъде другаде. И всички се смееха и бъбреха, очевидно много доволни от себе си и без ни най-малко да ги е срам от външността им, която в някои случаи бе съвсем необикновена според Клайд, понеже бяха облечени, като се започне от най-предизвикателните и леки неглижета, подходящи за един будоар, до по-сдържани, макар не по-малко разголващи бални рокли. И бяха така различни по тип, ръст и цвят на лицето — слаби и пълни, средни, високи и ниски, мургави, светли и руси. Но на каквато и възраст да бяха, всички изглеждаха млади. И се усмихваха тъй топло и възторжено!
— О, здравей, сладичкият! Как си? Няма ли да потанцуваш с мен? — Или: — Не искаш ли нещо за пиене?
X
Колкото и да беше подготвен да не хареса всичко това — преситен с настроения и поучения, враждебни към каквото и да било от този род, все пак Клайд бе тъй чувствен и романтичен по природа и тъй изгладнял, що се отнася до пола, че вместо да се отврати, изпита възхищение. Самата плътска пищност на някои от тези фигури, колкото ограничен и неромантичен да беше умът, който ги движеше, сега го привличаше. В края на краищата това беше красота крещяща и плътска по същество, изложена на показ и предлагана за продан. И нямаше нужда да се преодоляват някакви възпиращи настроения и забрани с тези момичета. Едно от тях, хубавинка брюнетка, облечена в черно и червено, с червена панделка, вързана през челото, като че ли се чувстваше съвсем у дома с Хигби, защото вече танцуваше с него във втората стая под звуците на джазова мелодия, блъскана бясно на пианото.
А Ратърър, за изненада на Клайд, вече седеше на един от позлатените столове и на скута му се беше изтегнала висока млада девойка с много руса коса и сини очи. Тя пушеше цигара и потропваше със златните си пантофки в такт с мелодията. Това бе съвсем изумителна и приказна гледка за него. А по-нататък видя Хеглънд, пред когото стоеше типична германка или скандинавка, пълничка и хубава, разкрачена и с ръце на хълбоците. И го питаше с една извивка в гласа, която долетя до Клайд:
— Ще ме любиш ли тая вечер?
Но Хеглънд, явно не особено много привлечен от тези задиряния, равнодушно поклати глава, след което тя се запъти към Кинсела.
Докато Клайд още гледаше и мислеше, доста привлекателна блондинка, не по-малко от двадесет и четири годишна, но която му се видя по-млада, придърпа един стол до него, седна и попита:
— Не танцувате ли?
Клайд нервно поклати глава.
— Искате ли да ви науча?
— А, не бих искал да се опитвам тук — рече той.
— Но то е толкова лесно — предложи девойката. — Хайде елате! — И понеже Клайд не се съгласи, макар вниманието и към него да му беше доста приятно, тя добави: — Добре, няма ли да пием нещо?