— Вие всички, дето идвате в заведения като нашето, винаги мислите много лошо за нас. Знам ви какви сте. Но ние не сме чак толкова лоши, колкото ни мислите.
Веждите на Клайд се свиха и се отпуснаха пак. Може би тя не е толкова лоша, колкото я мисли. Тя е паднала жена без съмнение — покварена, но хубава. Всъщност, като се поогледаше от време на време из стаята, никое от момичетата не му харесваше повече. А и партньорката му го смяташе за по-добър от другите момчета… по-фин — беше открила това. Комплиментът бе хванал място. След малко тя напълни чашата му и го накара да пие с нея. По това време пристигна още една група млади мъже и други момичета излязоха от тайнствените двери в дъното, за да ги посрещнат… Хеглънд, Ратърър, Кинсела и Хигби, както той забеляза, загадъчно изчезнаха нагоре по онази задна стълба, отделена с тежки завеси от общата стая. А когато новите посетители влязоха, девойката го покани да се преместят на едно канапе в задната стая, където осветлението бе по-меко.
И сега, както седяха тук, беше се преместила много близо до него, докато се опря на ръцете му и най-после го хвана под ръка, притисна се и го попита не иска ли да види колко хубаво са наредени някои стаи на втория етаж. А той, като видя, че е съвсем сам сега, че нито един от компанията, с която бе дошъл, не беше останал тука, за да го забележи, и че това момиче като че ли се притиска от сърце и искрено, позволи да го заведат по тази закрита със завеси стълба в малка, мебелирана в розово и синьо стаичка, докато сам си повтаряше, че това е възмутителна и опасна постъпка от негова страна и че не е изключено да го докара до нещастен край. Може да се зарази от някоя ужасна болест. Или може да му поискат повече пари, отколкото му позволяват средствата. Беше го срам от нея… от себе си… от всичко — той съвсем загуби ума и дума и цял изтръпна от своите страхове и угризения. И все пак тръгна и когато вратата се заключи след тях, тази привлекателна, закръглена и грациозна Венера се обърна към него; щом се намериха вътре, притисна го до себе си, а след това, застанала пред високо огледало, което я разкриваше цялата — за самата нея и за Клайд, — спокойно започна да се съблича…
XI
Въздействието на това приключение върху Клайд бе такова, каквото би могло да се очаква за момче тъй ново и чуждо за подобен свят. Въпреки цялото остро и непреодолимо любопитство и желание, завели го в края на краищата на това място и накарали да им се поддаде, все пак благодарение на нравствените правила, които толкова дълго са му били повтаряни, както и поради характерните за него болезнени естетически прегради, когато си спомняше всичко това, той можеше да го възприеме само като крайно унизително и греховно. Вероятно родителите му бяха прави, когато проповядваха, че всичко това е низко и срамно. И все пак цялото приключение и обстановка, в която бе протекло, в светлината на миналото добиваше за него някаква груба езическа красота или вулгарно очарование. И докато други и по-интересни неща не го заличиха отчасти в паметта му, не можеше да се въздържи да не се връща към него със значителен интерес и дори удоволствие.
Освен другото Клайд непрекъснато си повтаряше, че сега, когато печели толкова много пари, може да ходи където си иска и да върши каквото му доставя удоволствие. Няма защо да отива пак там, ако не му се ще, но е свободен да ходи на други места, които може да не бъдат така долнопробни, навярно по-изтънчени. Не би искал да отиде пак с компания, както първия път. Би предпочел да си намери някъде някое момиче, ако можеше да си намери… момиче като тези, с каквито бе виждал да ходят Сибърлинг и Дойл. И така въпреки всичките си тревожни мисли от онази вечер, той скоро бе спечелен за този нов източник на наслада, ако не и за обстановката на тази първа преживелица. Като Дойл трябва да си намери свободно, неограничавано от религията момиче и да си харчи парите за него. И нямаше търпение да дочака случаят да му представи възможност да се задоволи в това отношение.
Но много по-интересен и много по-съществен за него по това време бе фактът, че и Хеглънд, и Ратърър, въпреки, а може би тъкмо поради тайното чувство за някакво превъзходство, което откриваха у Клайд, бяха склонни да го гледат с немалък интерес, да го коткат и да го включват във всички свои планове и развлечения. Така, скоро след първото приключение, Ратърър го покани у дома си, където, както Клайд не се забави да открие, се водеше живот, много по-различен от неговия. У Грифитсови всичко беше тъй сериозно и сдържано, в духа на хора, изпитващи товара на догми и убеждения. За дома на Ратърър важеше горе-долу обратното. Майката и сестрата, с които той живееше и на които не липсваше известен морал, макар да нямаха някакви особени религиозни убеждения, бяха склонни да гледат на живота с доста голяма свобода или, както би го определил един моралист, разпуснатост. Там никога не бе имало някакъв строг морал или някаква установена линия на поведение. Ето защо Ратърър и сестра му Луиза, която беше две години по-малка от него, постъпваха както си искат и без много-много да мислят за това. Но сестра му бе достатъчно умна и проницателна, за да не желае да се хвърли на врата на когото и да било.