Интересното във всичко това беше, че Клайд, въпреки известна нотка на изтънченост, която го караше да гледа накриво повечето такива прояви, все пак не можеше да се освободи от чара на тази неподправена картина на живота и свободата, предлагана от този живот. Поне с такива хора можеше да се събира, да се държи така, както никога не се е държал преди, и да бъде такъв, какъвто не е бил никога преди. Особено беше доволен от проблесналата увереност или по-скоро частично освобождение от нервността и несигурността в своя чар и привлекателност за момичетата на негова възраст. Защото чак до това време и въпреки скорошното си първо посещение в храма на плътската любов, където го бяха завели Хеглънд и другите, все още беше убеден, че му липсват умение и чар в отношенията с момичетата. Самата им близост или приближаване бяха достатъчни да сковат ума му, да го накарат да изтръпне или да се разтрепери и да загуби и малкото естествена дарба да води разговор или да се шегува непринудено, както правеха другите младежи. Но сега при посещенията му в дома на Ратърър, както скоро откри, щеше да има неограничена възможност да провери дали ще може да превъзмогне тази свенливост и несигурност.
Защото това бе място за срещи за приятелите на Ратърър и сестра му, които имаха горе-долу еднакво отношение към живота. Там се танцуваше, играеше се на карти и доста открито и без стеснение се въртеше любов. Наистина дотогава Клайд не би могъл и да си представи, че е възможно една майка като госпожа Ратърър да бъде явно незаинтересована и равнодушна спрямо държането и нравствеността изобщо. Не би могъл да си представи, че коя да е майка би насърчавала такова свободно другаруване, каквото съществуваше между момчета и момичета в нейния дом.
И много скоро благодарение на няколкото сърдечни покани, отправени му от Ратърър, той стана постоянен член на тази компания — компания, която, от една гледна точка (схващанията им и доста просташкият английски, който говореха), будеше у него пренебрежение. От друга гледна точка, тяхната непринуденост, жарът, с който уреждаха разни срещи и забавления, го привличаха към тях. Защото за първи път това общуване му позволяваше, ако пожелае, да си намери приятелка, стига да може да събере смелост. А това, благодарение на доброжелателната помощ на Ратърър, сестра му и приятелите им, той скоро се помъчи да направи. Всъщност цялата работа започна още при първото му идване у Ратърърови.
Луиза Ратърър работеше в манифактурен магазин и често закъсняваше за вечеря. В този случай тя се прибра чак в седем и затова семейството отложи вечерята си. Междувременно дойдоха две приятелки на Луиза да се посъветват с нея във връзка с нещо и като разбраха, че още я няма, и видяха Ратърър и Клайд, разположиха се като у дома, доста заинтригувани от Клайд и контешките му нови дрехи. Понеже той, който и жадуваше за момичета, и се стесняваше от тях, се държеше нервно и настрана, те погрешно сметнаха, че се мисли за нещо повече от тях. Ето защо, засегнати, решиха да покажат колко са интересни всъщност — да му вземат ума, не по-малко от това! А той намираше грубоватото им оживление и безочливост за много привлекателни — толкова привлекателни, че скоро бе покорен от прелестите на едната, някоя си Хортензия Бригз, която като Луиза не беше нищо повече от обикновена продавачка в един от големите магазини, но хубава, черноока и с голямо самочувствие. И въпреки това още от първия миг той си даде сметка, че тя е достатъчно недодялана и вулгарна — много далече от онзи тип момиче, каквото си беше представял в мечтите си.
— А, още ли не се е прибрала? — високо попита Хортензия, щом Ратърър я въведе, и тя видя Клайд до един от прозорците да гледа навън. — Колко жалко! Е, ще трябва малко да я почакаме, ако нямаш нищо против. — Последните думи бяха изречени наперено и с фасон, който недвусмислено значеше: „Че кой би имал нещо против нашето присъствие!“ И започна веднага да се гласи и да се любува на себе си пред огледалото, сложено на жълтата поличка, която красеше студената камина в обедната. А приятелката й Грета Милър додаде: