— Ах, божичко, разбира се! Надявам се, че няма да ни изгониш, преди да се върне сестра ти. Не сме дошли за вечеря. Ние мислихме, че вече сте се нахранили.
— Как пък го измисли това „да ни изгониш“! — отвърна безцеремонно Ратърър. — Като че ли някой може да ви изгони вас двете, ако не искате да си вървите! Сядайте, курдисайте си грамофона или правете нещо друго, каквото си искате. Вечерята скоро ще е готова, а Луиза може да си дойде всеки момент. — Той се върна в обедната да довърши вестника, който беше зачел, след като се поспря да ги запознае с Клайд. А Клайд поради външния вид и важността, която си придаваха двете момичета, се почувства изведнъж сякаш е бил изоставен в открита ладия сред непознато море.
— Ах, не ми разправяй за ядене! — възкликна Грета Милър, която спокойно разглеждаше Клайд, като че ли преценяваше вътрешно дали е подходяща плячка, или не, докато накрая реши, че е. — Като си помисля само за сладоледа, тортата, баницата и сандвичите, дето ни чакат още тая вечер! Тъкмо се канехме да предупредим Луиза да не вземе да се натъпче отсега. Кити Кийн празнува рожден ден тая вечер, нали знаеш, Том, и ще има голяма торта и така нататък. Нали ще дойдеш после, а? — довърши тя, като си мислеше за Клайд и вероятността да дойде и той.
— Не съм имал такова намерение — спокойно забеляза Ратърър. — Ние с Клайд се канехме да отидем след вечеря на театър.
— О, колко глупаво — обади се Хортензия Бригз не за друго, а за да привлече вниманието към себе си и да го отвлече от Грета. Тя още стоеше пред огледалото, но сега се обърна, за да хвърли пленителна усмивка към всички и по-специално към Клайд, на когото, както си въобразяваше, Грета беше пуснала въдица. — А пък бихте могли да дойдете да потанцувате. Според мен намерението ви е тъпо.
— Разбира се, не мислите за нищо друго, освен за танци, вие и Луиза — отряза я Ратърър. — Чудно ми е, че не ви се ще да си починете малко от време на време. Аз съм по цял ден на крака и ми се приисква да поседна за малко сегиз-тогиз. — Той можеше да бъде понякога много прозаичен.
— Ах, не ми разправяй за седене! — възрази Грета Милър с надменна усмивка и плавна танцова стъпка с левия крак. — Само като си помисля за всичките срещи, дето ни чакат тая седмица! О, божичко! — Очите и веждите й се вдигнаха нагоре и тя трагично стисна ръце. — То е просто ужасно, колко още има да танцуваме тая зима, нали, Хортензия? В четвъртък вечер и в петък вечер, и в събота, и в неделя вечер! — Тя кокетно броеше на пръсти. — О, божичко! То е направо ужасно! — Грета погледна Клайд с умоляващ, търсещ съчувствие поглед. — Знаеш ли къде бяхме оная вечер, Том — Луиза с Ралф Торп, Хортензия с Бърт Гетлър, аз с Уили Басик… в „Пигрейн“ на Уебстър авеню. О, само да беше видял кои бяха там! Там бяха Сам Шафър и Тили Бърнз. И танцувахме до четири сутринта. Мислех, че няма да мога да се държа на крака. Не знам откога не съм била така уморена!
— О, божичко! — намеси се Хортензия на свой ред и трагично вдигна ръце. — Мислех си, че няма да мога да отида на работа на другата сутрин. Едва виждах клиентите пред очите си. А пък майка ми колко ми се сърди! Божичко! Още не й е минало. Тя не е чак толкова против съботите и неделите, ама тия вечери през седмицата и като трябва да ставам в седем на другата сутрин. Божичко… като вземе да ми опява!
— И според мене е напълно права — забеляза госпожа Ратърър, която тъкмо в този момент влезе с чиния картофи и хляб. — Вие ще се разболеете, и двете, и Луиза също, ако не си почивате малко повече. Аз все й разправям, че няма да може да си запази службата, нито ще може да работи, ако не спи повече. Но и тя толкова ме слуша, колкото Том; с други думи, изобщо не ме слуша.
— Е, не можеш да искаш от човек на работа като моята да се прибира винаги рано, майко — възрази Ратърър и замълча. А Хортензия Бригз добави:
— Божичко, аз бих умряла, ако трябваше да остана вкъщи дори една вечер! Трябва да имаш и малко развлечение, като работиш по цял ден!
„Колко непринудено е всичко в това семейство — мислеше си Клайд. — Колко свободно и безгрижно. Ами прелъстителното и весело позиране на тези две момичета? И родителите им очевидно нямат нищо против това.“ Да можеше да има приятелка, хубава като тази Хортензия Бригз с малката и чувствена уста и блестящите и дръзки очи.