— Като си легна рано два пъти в седмицата, повече не ми трябва — заяви кокетно Грета Милър. — Баща ми ме мисли за луда, но ако спя повече, направо ще си навредя. — Тя се изсмя закачливо, а Клайд въпреки простия й и неправилен говор се чувстваше очарован. Това беше самата младост, жизнерадост, свобода и жажда за живот!
И тъкмо в този миг входната врата се отвори и вътре влезе бързешком Луиза Ратърър — стройно енергично девойче със среден ръст; тя носеше подплатена с червено наметка и мека синя филцова шапка, нахлупена ниско над очите. Противно на брат си, Луиза беше жива и дейна, по-гъвкава и по-хубава, както другите две момичета.
— Я гледай кое е дошъл! — възкликна тя. — Вие, двете птиченца, сте ме изпреварили и тука, а? Да, тая вечер ме хванаха заради някаква бърканица в сметката. И трябваше да се кача горе в касата. Само че грешката не беше моя. Не са ми разбрали писането. — И едва тогава, забелязала Клайд, веднага заяви: — Обзалагам се, че знам кой е това! Господин Грифитс! Том ми е говорил толкова много за вас. Чудя се защо чак сега ви е довел у нас.
Клайд, много поласкан, промърмори, че и той съжалява за това.
Но двете гостенки, след кратко съвещание с Луиза в малката спалня, където се оттеглиха трите, отново се появиха и при настойчивите покани, които всъщност бяха съвсем излишни, решиха да останат. Клайд, крайно възбуден и оживен поради присъствието им, пламна от желание да направи благоприятно впечатление и да бъде приет тук на равна дружеска нога. А трите момичета, които намираха, че е привлекателен, искаха толкова много да му станат приятни, че за първи път в неговия живот успяха да го накарат да се отпусне пред представителки на другия пол и му помогнаха да развърже езика си.
— Ние тъкмо се канехме да те предупредим да не ядеш толкова много — със смях се обърна Грета Милър към Луиза, — а ето че всички се мъчим да ядем пак. — Тя се смееше от все сърце. — Пък при Кити ще има сладкиши и торти, и какво ли не.
— Ох, божичко, и ще трябва да танцуваме отгоре на всичко това. Мога да кажа само: господ да ми е на помощ! — намеси се Хортензия.
Особено сладката й уста, както я виждаше той, и начинът, по който я извиваше, когато се усмихваше, караше Клайд да се топи от възторг и удоволствие. Тя му се виждаше направо прелестна… очарователна! Впечатлението, което Хортензия му правеше, го караше да преглъща по-бързо и малко остана да се задави с кафето, което току-що му бяха поднесли. Той прихна да се смее, обзет от неудържима веселост.
В този миг тя се обърна към него и рече:
— Вижте сега пък какво му направих!
— О, това не е всичко, каквото сте ми направили! — възкликна Клайд, обзет изведнъж от вдъхновение и прилив на помисли и смелост. Неочаквано, поради въздействието й върху него, той се почувства дързък и смел, макар малко глупав, и добави: — Знаете, като че ли съм малко пиян от всичките тия хубави лица наоколо.
— Хей, хей, не се предавай толкова лесно тука, Клайд — весело го предупреди Ратърър. — Тия заговорнички ще те впримчат и ще те накарат да ги водиш, където поискат. По-добре да не се захващаш.
И наистина Луиза Ратърър, без ни най-малко да се смути от това, което брат й току-що каза, подхвърли:
— Вие танцувате, нали, господин Грифитс?
— Не, не танцувам — отговори Клайд, върнат внезапно към действителността от този въпрос и дълбоко наскърбен от мисълта каква спънка можеше да се окаже това в тази компания. — Но само да знаете колко би ми се искало да умея сега! — добави той галантно и почти умолително, като изгледа първо Хортензия, после Грета Милър и Луиза.
Всички се престориха, че не забелязват предпочитанието му, при все че Хортензия бе погъделичкана от успеха си. Самата тя не беше убедена, че той чак толкова много й харесва, но все пак беше нещо да удържи тъй лесно такава победа над другите. И другите го усетиха.
— Колко жалко! — забеляза тя малко равнодушно и с чувство на превъзходство, след като се увери, че Клайд предпочита нея. — Ако умеехте, бихте могли да дойдете с нас, вие и Том. При Кити главно ще се танцува.
Клайд се почувства съкрушен и доби съкрушен вид. Като си помислеше, че това момиче, което го привличаше повече от всички други тук, можеше тъй леко да отблъсне и него, и неговите мечти и желания, и то само защото не умее да танцува! И за всичко това бе виновно проклетото му домашно възпитание! Чувстваше се сломен и измамен. Какъв ли дръвник трябва да им се вижда, като не умее да танцува! Луиза Ратърър също изглеждаше малко озадачена и равнодушна. Но Грета Милър, която му харесваше по-малко от Хортензия, му се притече на помощ и каза: