И това допринесе немалко за всеобщото веселие: отношенията им станаха по-интимни и те въртяха любов едни с други, включително и Хортензия, Луиза и Грета. От време на време имаше и свади. И като че ли нямаше нищо необикновено, както забеляза Клайд, един или друг младеж да попрегърне някое момиче зад вратата, да го сложи на скута си в някое усамотено ъгълче, да се поизлегне с него на някое канапе и да му шепне интимни и безспорно приятни за него неща. И макар че нито веднъж не забеляза Хортензия да прави това, все пак, както виждаше, тя не се свенеше да сяда в скута на разни момчета или да си шепне с разни съперници зад вратата. И това за известно време така го обезсърчи и едновременно разгневи, та чак реши, че не може и не иска да има повече нищо общо с нея — тя беше твърде леснодостъпна, вулгарна, лекомислена.
В същото време, понеже беше пил от разните питиета, които му бяха предлагали (за да не личи, че има по-малко житейски опит от другите), и беше стигнал до състояние на смелост и дързост, с каквито обикновено не се отличаваше, той си позволи полуумолително и полуукорно да й заговори за твърде свободното й поведение:
— Вие сте флиртаджийка, това сте! На вас ви е все едно на кого ще завъртите главата, нали?
Той й го каза, когато двамата танцуваха в един и нещо след полунощ, а някакъв младеж на име Уилкенз свиреше на доста разстроеното пиано. Тя се мъчеше добродушно и все пак кокетно да му покаже нова стъпка и го гледаше с развеселен и чувствен поглед.
— Какво искате да кажете с „флиртаджийка“? Не ви разбирам.
— Не разбирате, а? — отвърна Клайд малко ядно, като все още се мъчеше да прикрие истинското си настроение с престорена усмивка. — Разправяли са ми за мис. Вие ги въртите всичките.
— О, така ли? — отговори девойката доста разсърдена. — Е, не съм се чак мъчила да ви завъртя главата на вас, нали?
— Добре де, не се сърдете! — наполовина й се замоли, наполовина й се скара Клайд, уплашил се, че навярно си е позволил твърде много и може сега да я загуби съвсем. — Не искам да кажа нищо лошо с това. Не можете да отречете, че се оставяте много от тия момчета да въртят с вас любов. Във всеки случай изглежда, че ви харесват.
— О, да, предполагам, че ме харесват. Но аз не мога да им го забраня, нали?
— Вижте какво, ще ви кажа едно нещо — изтърси той самохвално и разгорещено. — Аз бих могъл да харча за вас много повече от тях! Аз имам пари!
Само преди миг си беше помислил за петдесет и петте долара в банкноти, тъй хубаво сместили се в джоба му.
— Ах, не знам — отвърна тя, немалко заинтригувана от това парично предложение (нали беше предложение!) и същевременно с немалко повдигнато самочувствие от факта, че може да запалва почти всички младежи по този начин. Тя беше всъщност възглупава, много лекомислена и влюбена в собствените си прелести, заглеждаше се във всяко огледало, възхищаваше се от своите очи, коса, ръце, снага и упражняваше особено пленителна усмивка.
Същевременно не можеше да не й подейства фактът, че Клайд беше доста привлекателен наглед, макар толкова зелен. Обичаше да дразни такива новаци. Той беше глупавичък, както й се струваше. Но беше на работа в „Грийн Дейвидсън“, добре облечен, без съмнение имаше достатъчно пари, както твърдеше, и беше готов да ги харчи за нея… Някои от онези, които харесваше най-много, нямаха кой знае колко пари за харчене.
— Колко момчета с пари са готови да ги харчат за мен! — Тя отметна глава, премигна и се усмихна с най-омайната си усмивка.
Лицето на Клайд веднага се помрачи. Вълшебството на погледа й беше твърде много за него. Челото му се смръщи и се отпусна отново. Очите му пламнаха жадно и с огорчение и в тях пролича предишното негодувание против живота и лишенията. Без съмнение всичко, което тя каза, бе вярно. Имаше други, които притежаваха повече и биха харчили повече. Той се хвалеше и ставаше смешен, а тя му се присмиваше!
След миг Клайд добави посърнало:
— Предполагам, че е наистина така. Но не вярвам, че може да ви желаят повече, отколкото аз.
Неочакваната правдивост на тези думи доста я поласка. В края на краищата той не беше чак толкова лош. Те грациозно се плъзгаха из стаята под звуците на неспирната музика.