— Е, аз не флиртувам навсякъде, както тука. Тези момчета и момичета се познават всички. Ние винаги ходим навсякъде заедно. Не бива да обръщате внимание на това, което виждате тук.
Тя хитро лъжеше, но то му действаше утешително въпреки всичко.
— Ах, какво не бих дал, само да бъдете добра към мен! — замоли й се той с отчаяние и въпреки това с възторг. — Никога не съм виждал момиче, което да желая повече от вас. Вие сте чудесна. Луд съм по вас! Защо не излезете с мен да вечеряме и след това да ви заведа на театър? Не искате ли да го направим утре вечер или в неделя? Това са двете ми свободни вечери, през другите съм на работа.
Хортензия първо се поколеба, защото и сега още не беше толкова сигурна, че иска да продължи тази връзка. Трябваше да мисли за Гетлър, да не казва нищо за неколцина други, всичките ревниви и настръхнали. Дори Клайд да харчеше пари за нея, може би не би искала да се обвързва с него. Той отсега беше прекалено пламенен и можеше в бъдеще да й създаде неприятности. Същевременно присъщото й естествено кокетство не й позволяваше да се откаже от него. Можеше да падне в ръцете на Грета или Луиза. Поради това най-после се съгласи да се види с него следващия вторник. Но не биваше да идва у тях или да я изпраща тази вечер — тя си имаше кавалер, господин Гетлър. Ала следващия вторник в шест и половина до „Грийн Дейвидсън“ А Клайд я увери, че първо ще вечерят при Фрисел, а след това ще гледат „Корсарят“, музикална комедия, в театър „Либи“, само през две пресечки от ресторанта.
XII
Колкото и банална да се вижда тази връзка на някои, тя беше от огромно значение за Клайд. До този ден никога не беше срещал момиче с такъв чар, което би го удостоило с погледа си, или поне така си го представяше. А сега беше намерил такова момиче, и то хубаво и наистина се беше заинтересувало от него дотолкова, че да се съгласи да отиде с него на вечеря и на театър. Вярно беше, изглежда, че Хортензия е флиртаджийка и не е наистина искрена с никого и че може би отпърво едва ли щеше да съсредоточи вниманието си върху него, но кой знае… може ли някой да каже?
И вярна на обещанието си, другия вторник тя дойде на срещата на 14-та улица и „Уайондот“, близо до „Грийн Дейвидсън“. Той бе тъй развълнуван, поласкан и прехласнат, че почти не можеше да сложи обърканите си мисли и чувства в някакъв приличен ред. За да покаже, че е достоен за нея, Клайд се беше докарал почти по ексцентричен начин — с напомадена коса, папийонка, ново копринено шалче и копринени чорапи, които да подчертават лъскавите му кафяви обувки, купени специално за този случай.
Но щом видя отново Хортензия, не можа да разбере дали всичко това има някакво значение за нея. Защото в крайна сметка тя се интересуваше от собствената си външност. И нещо повече — обичайна за нея хитрина, — беше решила да го остави да я чака почти до седем часа, закъснение, което го докара до най-мрачно настроение, докато стоеше там. Защото да речем, че въпреки всичко между запознаването им и днешната среща е решила, че той не й допада и не иска да го види повече… Е, тогава ще трябва да мине без нея, разбира се. Но това ще е доказателство, че не може да заинтересува хубаво момиче като нея въпреки всичките хубави дрехи, които може сега да носи, и парите, които може да харчи. Беше решил, че има ли приятелка, или не, няма да се съгласи тя да не е хубава. За Ратърър и Хеглънд като че ли беше все едно дали момичето, с което ходят, е привлекателно, или не, но за него това имаше решаващо значение. От мисълта да се задоволи с момиче, което не е тъй привлекателно, почти му прилошаваше.
И въпреки това сега стоеше тук, на ъгъла, в мрака, обкръжен от блясъка на безбройни реклами и светлини наоколо, със стотици минувачи, които бързаха насам-натам, а на лицето на мнозина от тях беше изписана мисълта за приятни намерения и срещи… пък той, само той може би ще трябва да си върви и да отиде някъде другаде, да яде сам, да отиде на театър сам, да се върне у дома сам, а след това пак да тръгне на работа сутринта. Тъкмо беше стигнал до заключението, че е човек без късмет, когато наблизо се отдели от тълпата лицето и фигурата на Хортензия. Беше елегантно облечена с черен кадифен жакет с червеникавокафява яка и маншети и голяма барета от същия плат с червена кожена тока отстрани. Бузите и устните й бяха леко начервени. Очите й блестяха. И както винаги с всичко се мъчеше да покаже, че е много доволна от себе си.
— О, здравейте, аз съм закъсняла, нали? Не зависеше от мен. Виждате ли, бях забравила, че имах среща с друго момче, мой приятел… едно, как да кажа, чудесно момче… и чак сега се сетих, че имам две срещи. Съвсем се обърках тогава. Трябваше да направя нещо с единия от вас. Тъкмо се канех да ви се обадя по телефона и да се уговоря за друга вечер, но ми дойде наум, че няма да сте там след шест. Том никога не остава след шест. А Чарли винаги остава поне до шест и половина, понякога и по-късно, и е чудесно момче в това отношение: нито се цупи, нито нещо друго. Канеше се също да ме заведе на театър и на вечеря. Той работи на щанда за пури тук, в „Орфия“. Затова се обадих на него. Е, не му стана чак много приятно. Но му казах, че ще изляза с него друг път. А, не се ли радвате? Не смятате ли, че съм много добра с вас, като разочаровам заради вас толкова хубаво момче като Чарли?