По това време двамата с Клайд, без той да бе продумал, кажи-речи, нито дума и за голямо негово облекчение и удоволствие, стигнаха в ресторанта Фрисел. И за първи път в живота си той изпита удоволствието да кавалерства на едно момиче на такова място. Сега наистина започваха да му се случват някои неща, които с право можеше да нарече „преживелици“. Нервите му бяха опънати до краен предел от тази любовна история. Много високото самомнение на Хортензия, ярката светлина, в която тя рисуваше себе си като момиче, интимно с толкова много младежи и девойки, прекарващи весело времето си, го караха да чувства, че до този час изобщо не е живял. Той бързо изреждаше в ума си различните неща, които му беше разказала: ресторанта „Бъркет“ на Биг Блу, пързаляне и танци на леда… Чарли Троун… младият продавач на щанда за пури, с когото бе имала среща тази вечер… господин Бек, който бил толкова лапнал по нея, че не можел да се реши да я уволни. А когато я видя как си поръчва каквото й хрумне, без да мисли за неговата кесия, бързо огледа нейното лице, фигура, формата на пръстите и китката, които винаги така подсказват нежността и закръглеността на ръката, изпъкналостта на доста налелите се вече гърди, извивката на веждите, заоблената привлекателност на гладките й бузи и брадичка. Имаше и нещо в тона на гласа й, сладък и мек, който някак го привличаше и вълнуваше. За него този тон беше възхитителен. Божичко, само да можеше такова момиче да бъде съвсем негово!
И вътре, както и вън, тя продължаваше да бърбори за себе си, очевидно без да й прави никакво впечатление фактът, че вечеря тук, в заведение, което той бе смятал за съвсем изключително. Когато не се зяпаше в огледало, Хортензия разглеждаше листа за ястия и решаваше какво й се иска: агнешко с ментово желе… никакъв омлет, никакво говеждо… а, да, филе миньон с гъби. Накрая тя се установи на това, гарнирано с целина и карфиол. И би пила един коктейл. О, да, Клайд беше чувал Хеглънд да казва, че никоя вечеря не струва, без да се пийнат една-две чаши, затова сега беше несмело предложил коктейл. И след като изпи един и втори, тя като че ли стана по-топла, по-весела и още по-бъбрива.
Но през цялото време, както забелязваше Клайд, поведението й, що се отнася до него, беше доста сдържано, безлично. Ако дори за миг се решеше да насочи разговора съвсем мъничко към тях двамата и големия му интерес към нея, към това дали тя изпитва наистина по-дълбоко чувство към някой друг младеж, Хортензия го прекъсваше, като заявяваше, че харесва еднакво всички момчета. Всички били толкова чудесни… толкова мили с нея. И трябвало да бъдат. Когато не били, не искала да има нищо общо с тях занапред. „Връзвала им тенеке“, както веднъж го каза. Тя примигваше с живите си очи и тръскаше предизвикателно глава.
И Клайд беше пленен от всичко това. Нейните жестове, нейните пози, гримаси и маниери бяха чувствени и прелъстителни. Като че ли обичаше да дразни, да обещава, да се излага без съпротива на известни нападки и заключения, а след това да се отдръпва и да се преструва, че в това не е имало нищо сериозно, че не е доловила нищо, освен най-сдържани помисли по неин адрес. Вълнението и желанието на Клайд се поддържаха само от близостта й. Това беше мъка, но сладка мъка. Той се терзаеше от мисли колко чудесно би било да може да я притисне до себе си, да я целува по устата, дори да я хапе! Да впие устни в нейните! Да я задуши с целувки! Да кърши и милва хубавата й снага! От време на време тя го поглеждаше преднамерено с копнеж в очите и той чувстваше направо да му прилошава и прималява — почти да му се гади. Единствената му мечта беше по някакъв начин, било с личното си очарование, било с пари, да й стане интересен.