И въпреки всичко, след като я заведе на театър и я изпрати до дома й, не виждаше да е отбелязал някакъв явен напредък. Защото през време на цялото представление на „Корсарят“ в театър „Либи“ Хортензия, която поради не особения си интерес към него, беше наистина заинтересована от пиесата, не говореше за нищо друго, освен за други подобни пиеси, които бе гледала, за артистите и артистките и какво мислела за тях и с кой именно младеж е била на представлението. И Клайд, вместо да я превъзхожда в духовитостта и предизвикателните изказвания и да противопоставя свои преживелици на нейните, се видя принуден да се задоволи да одобрява думите й.
А тя през цялото време мислеше, че е направила ново истинско завоевание. И понеже вече не беше целомъдрена и бе убедена, че той има парици, които може да похарчи за нея, у нея се породи мисълта да бъде достатъчно мила — нищо повече, колкото да го задържи, да го държи — ако може нащрек, — а в същото време да си върви по своя път, да се наслаждава колкото може с други и да кара Клайд да купува и да прави за нея разни неща… когато не е прекалено заета с други, по-интересни срещи.
XIII
В течение поне на четири месеца всичко вървеше точно така. След като се запозна с нея по този начин, Клайд посвещаваше значителна част от свободното си време да привлече Хортензия до такава степен, че тя да се интересува от него поне толкова, колкото, изглежда, се интересуваше от други. Същевременно не можеше да каже дали някой би успял да я накара да се влюби в него. Нито можеше да повярва, че във всичко това се крие само безобидно другарство. И все пак тя бе тъй съблазнителна! Клайд подлудяваше при мисълта, че ако най-лошите му подозрения излязат верни, в края на краищата тя може да го ощастливи със своята благосклонност. Беше така пленен от окръжаващия я полъх на чувственост и изменчивост, от желанието, което прозираше в нейните жестове, настроения, глас, от начина, по който се обличаше, че не можеше и да помисли да се откаже от нея.
Обратно, според Хортензия той глупаво тичаше по нея. И като виждаше това, тя го държеше на разстояние, от време на време го отбягваше, принуждаваше го да се задоволи с малко повече от трохите на нейното внимание, а в същото време го ощастливяваше с разкази и описания за други събирания и срещи, които будеха у него чувството, че не може да търпи повече да ходи подире й по този начин. Тогава, обзет от яд, си казваше, че няма да се вижда с нея занапред. Без друго не можеше да получи нищо от нея. Но щом я видеше пак, щом се изправеше пред студеното безразличие във всичко, което тя казваше и вършеше, губеше смелост и не можеше да помисли да скъса връзката си с нея.
Тя не се стесняваше при това да говори за неща, от които имала нужда или би искала да има — разни дреболии отначало: ново пухче за пудра, червило, кутия пудра или шишенце парфюм. След време и без да се съгласи на нещо повече от няколко невинни и мимолетни милувки — интимно и морно отпускане в прегръдките на Клайд, което обещаваше много, но никога не довеждаше до нищо, — тя стана толкова дръзка, че в различни моменти и по различни начини му посочваше чанти, блузи, пантофки, чорапи, шапка, които би искала да си купи, ако той имаше достатъчно пари. А Клайд, за да запази благоволението й и за да я умилостиви към себе си, купуваше тези неща, макар понякога поради известни обстоятелства, свързани със семейството му, да му беше много трудно да го прави. И все пак, както започваше да вижда към края на четвъртия месец, явно беше много малко по-напред в нейната благосклонност, отколкото в началото. Накъсо, той бе погълнат от трескаво и почти болезнено преследване, без някаква определена надежда да бъде възнаграден.
Междувременно, що се отнася до домашните му връзки, ядовете и угнетението — почти безнадеждно неизбежни за всеки, който принадлежеше към семейство Грифитс — си оставаха все същите, както винаги преди. Защото след изчезването на Еста беше настъпил и все още продължаваше период на потиснатост. Само че, доколкото това се отнасяше до Клайд, към нея се добавяше и една загадка, която терзаеше, защото когато в семейство Грифитс се стигнеше до нещо, свързано с пола, надали би могло да се намерят по-тесногръди родители.