Особено вярно беше това за тайната, която от известно време обгръщаше Еста. Тя беше избягала. Не се беше върнала. И доколкото Клайд и другите знаеха, от нея не се беше получило никакво съобщение. Обаче Клайд беше забелязал, че след първите няколко седмици от нейното отсъствие, в течение на които и майка му, и баща му бяха извънредно нервни и угрижени, тревожеха се много къде ли е тя и защо не пише, изведнъж те престанаха да се безпокоят и добиха много по-примирен вид — поне не се измъчваха толкова от положението, което дотогава беше изглеждало съвсем безнадеждно. Той не можеше да си го обясни. Промяната доста биеше на очи и въпреки това нищо не се казваше. А след известно време, един ден, Клайд има случая да забележи, че майка му кореспондира с някого — нещо рядко за нея. Тя имаше толкова малко обществени и делови връзки, че рядко получаваше или пишеше писма.
Един ден обаче, много скоро след като беше постъпил на работа в „Грийн Дейвидсън“, той се прибра следобед по-рано от обикновено и завари майка си наведена над писмо, което, изглежда, беше току-що пристигнало и което явно много я интересуваше. И като че ли беше свързано с нещо, което трябваше да се крие. Защото, щом го видя, тя веднага спря да чете и смутена и явно развълнувана, стана и прибра писмото, без да каже нито дума за това, което бе вършила. Обаче Клайд, кой знае защо, може би по интуиция, си помисли, че може то да е от Еста. Не беше сигурен. А стоеше и твърде далеч, за да може да види почерка. Но каквото и да беше, майка му не спомена после нито дума за него. Имаше такъв вид, сякаш не искаше той да я пита, а отношенията им бяха тъй сдържани, че и наум не би му дошло да го направи. Клайд само се зачуди, а после отчасти, макар не съвсем, пропъди мисълта за това писмо от ума си.
Един месец или пет седмици след това, тъкмо около времето, когато започваше вече сравнително добре да се справя с работата си в „Грийн Дейвидсън“ и да се интересува от Хортензия Бригз, майка му се обърна към него с много чудноват за нея въпрос. Без да обяснява за какво й трябват или да каже направо, че според нея сега той има по-голяма възможност да й помогне, тя го повика в залата на мисията, когато се върна от работа, и като го загледа необикновено втренчено и развълнувано за обичая си, каза:
— Дали не знаеш, Клайд, откъде бих могла да получа веднага сто долара?
Клайд бе така изумен, че едва повярва на ушите си, понеже само преди няколко седмици дори да се спомене във връзка с него някоя сума, по-голяма от четири-пет долара, щеше да е направо нелепо. Майка му знаеше това. А ето сега го питаше за сто долара и очевидно смяташе, че би могъл да й помогне. И с право, защото и дрехите, и държанието му изобщо подсказваха, че за него са настъпили по-добри дни.
В същото време първата му мисъл беше, разбира се, че е забелязала как е облечен и как живее и се е убедила, че не й казва истината за това, което печели. И отчасти то беше вярно, само че поведението на Клайд се бе така променило напоследък, че и майка му се видя принудена коренно да промени отношението си към него и започваше вече много да се съмнява дали ще успее да запази контрола си над него. Напоследък, откакто бе постъпил на последната си служба, по една или друга причина й се струваше, че е станал по-благоразумен, по-самоуверен, по-малко колеблив, склонен сам да си урежда живота и да не споделя нищо с другите. И докато това немалко я тревожеше в едно отношение, то доста я радваше в друго. Защото да види Клайд, който поради своята чувствителност и нервност като че ли винаги бе представлявал проблем за нея, да се развива по този интересен начин, беше нещо! Макар че като си помислеше за контенето му напоследък, беше се чудила и тревожила в каква ли среда е попаднал. Но понеже работното му време бе толкова дълго и всепоглъщащо, а всичките пари, които печелеше, май отиваха за дрехи, струваше й се, че тя няма истинско основание да се оплаква. Единствената й друга мисъл бе, че може да е започнал да постъпва малко себично — да мисли прекалено много за личните си удобства, ала въпреки всичко, като си спомнеше дългите му лишения, нямаше сърце да го укори за каквито да било временни удоволствия.
Клайд, като не беше сигурен какво мисли тя всъщност, само я изгледа и възкликна:
— Че откъде бих могъл да взема аз сто долара, мамо?
В ума му се мярна картината как новонамереният му източник на богатства се изчерпва от такива нечувани и необясними искания и на лицето му веднага се изписа мъка и подозрение.