И тогава, колкото и да беше странно, забеляза, че държането на майка му не е точно такова, каквото бе очаквал при тези обстоятелства. Личното му отношение представляваше смесица от изумление, радост, любопитство и съчувствие поради внезапното изчезване, а сега внезапното завръщане на Еста. Дали майка му не беше използвала тези сто долара, за да я доведе обратно? В ума му се мярна тази мисъл — защо и откъде, не можеше да каже. Чудеше се. Но ако е така, защо не се е върнала у дома поне да се обади на близките си, че е тук?
Беше очаквал майка му да се изненада и озадачи като него — да разпитва с нетърпение и любопитство за подробности. Вместо това тя му се видя явно смутена и поставена натясно от това съобщение, сякаш чуваше нещо, което вече знаеше, и се чудеше какво поведение трябва да държи.
— Така ли? Къде? Казваш, току-що? На Единайсета и Балтимор? Трябва да го кажа на Ейса. Странно, че не е дошла тук, щом се е върнала. — Погледът й, както виждаше Клайд, вместо изумен беше озадачен, тревожен. Устата й, както винаги, когато се пообъркваше и разстройваше, чудновато мърдаше — не само устните, но и челюстта.
— Гледай ти, гледай — добави тя, след като помълча. — Странно. Може да е била само някоя, която прилича на нея.
Но Клайд, който я наблюдаваше под око, не повярва, че така се е изненадала, както искаше да покаже. Сетне, когато се прибра Ейса, а Клайд още не беше тръгнал за хотела, той ги чу да обсъждат новината някак без оживление, повърхностно, сякаш не беше чак толкова смайваща, както му се бе сторила на него. И известно време не го повикаха да разкаже какво е видял.
А после, като че ли нарочно, за да може да разкрие тази тайна, един ден видя майка си да минава по Спрус стрийт, този път с кошничка. Беше започнала, както Клайд забеляза напоследък, да излиза редовно сутрин и следобед или вечер. При този случай, дълго преди тя да може да го забележи, разпозна много едрата й фигура, облечена със старото кафяво палто, което винаги носеше, свърна зад ъгъла на пресечката и в удобното прикритие на една будка за вестници я изчака да отмине. След това тръгна подире й, като й даде доста преднина. При Далримпъл тя пресече и се запъти по Боудри, която всъщност бе продължение на Спрус стрийт, но не чак толкова грозна. Къщите бяха съвсем вехти — едновремешни богатски домове, превърнати сега в пансиони или квартири с мебелирани стаи под наем. Той видя майка си да влиза в една от тях и да изчезва, но преди това да се озърта изпитателно на всички страни.
След като тя влезе, Клайд се приближи и разгледа къщата с голям интерес. Какво правеше майка му вътре? Кой ли беше този, при когото отиваше? Надали би могъл да обясни на самия себе си това остро любопитство и все пак, откакто му се беше сторило, че е видял на улицата Еста, у него възникна несигурното чувство, че това може да има нещо общо с нея. Тези писма, стоте долара, мебелираната стая на улица Монтроуз.
Оттатък кръстопътя на Боудри стрийт имаше клонесто дърво, останало без листа сега на зимния вятър, а близо до него — телеграфен стълб, достатъчно близко, за да се слеят сенките им в една. Зад тях можеше да остане незабелязан и от това скривалище да наблюдава няколкото прозореца — отстрани и на фасадата, и на първия и на втория етаж. През един от предните прозорци горе видя майка си да се движи насам-натам, съвсем като у дома си. А в следващия миг за голямо свое изумление видя Еста да идва при един от двата прозореца и да оставя някакъв пакет на перваза. Като че ли беше само по светъл пеньоар или някакъв шал, метнат на раменете. Този път нямаше грешка. Той направо трепна, когато си даде сметка, че това е тя и че майка му е там с нея. И все пак какво ли е направила, та е трябвало да се върне и да се крие по този начин? Дали нейният съпруг, мъжът, с когото беше избягала, я е напуснал?
Любопитството така го разяждаше, че реши да почака малко отвън и да види дали майка му няма да излезе, та тогава сам той да се отбие при Еста. Толкова много му се искаше да я види пак — да разбере каква беше цялата тази загадка. Чакаше и си мислеше, че винаги е обичал Еста и колко е странно, че сега е тук и се крие по този странен начин.