Той загледа Еста някак особено, много горд с далновидността си в този случай. Но замълча, като не знаеше какво друго да каже и се чудеше дали това, което току-що бе казал, има някакъв смисъл или значение. То надали можеше с нещо да й помогне.
А Еста, като не можеше да реши как да отмине естеството на състоянието си или пък да го признае, се чудеше какво да каже. Нещо трябваше да се направи. Защото Клайд и сам можеше да види, че положението й е наистина бедствено. Тя едва издържаше изпитателния поглед на неговите очи. И повече за да отърве себе си, отколкото майка им, най-после отрони:
— Бедната мама! Не бива да й се чудиш заради това, Клайд. Нали виждаш: тя наистина не знае какво да прави. Виновна за всичко, разбира се, съм аз. Ако не бях избягала, нямаше да й създам всичките тия грижи. Тя е толкова далече от всичко това и животът й винаги е бил тъй труден!
Изведнъж Еста му обърна гръб, раменете й започнаха да потрепват, а гърдите тежко да се вдигат. Тя закри лицето си с ръце и ниско обори глава — тогава Клайд разбра, че тя беззвучно плаче.
— Е, хайде сега, сестро! — възкликна Клайд и веднага се приближи до нея, обзет от дълбоко съжаление в момента. — Какво е станало? Защо трябва да плачеш? Нима тоя човек, с когото избяга, не се ожени за теб?
Еста поклати отрицателно глава и зарида още по-силно. И в този миг Клайд схвана истинското психологическо, социологическо и биологическо значение на състоянието на сестра му. Тя беше в безизходица, бременна… и нямаше нито пари, нито съпруг. Ето защо майка му беше търсила стая. Ето защо се беше опитала да вземе назаем от него сто долара. Беше я срам от Еста и състоянието й. Беше я срам не само от онова, което щяха да кажат хора, чужди на семейството, но и от онова, което биха могли да си помислят той, Джулия и Франк… начина, по който можеше да им повлияе състоянието на Еста, защото беше грешно, неморално, както го виждаха хората. И по тази причина се беше мъчила да го скрие, като разправяше разни измислици, най-изумителното и трудно нещо за нея, без съмнение. И въпреки всичко не й бе провървяло и не беше сполучила.
И ето че той пак беше смутен и озадачен не само от положението на сестра си и това, което означаваше то за него и другите членове на семейството тук в Канзас сити, но и от обърканото и донякъде безнравствено държане на майка му с измамата й в този случай. Беше премълчала, дори, по-право казано, беше го измамила за тази работа, защото през цялото време е знаела, че Еста е тук. Същевременно той не беше склонен да не й съчувства в това отношение — съвсем не! Защото измамата без съмнение се налагаше в такъв случай, дори когато хората бяха така религиозни и правдиви като майка му, или поне така мислеше Клайд. Човек просто не можеше да допусне хората да узнаят това. Той положително не би искал хората да се научат за Еста, стига да можеше да го запази в тайна. Какво щяха да си помислят? Какво щяха да говорят за нея и за него? Не беше ли общото положение на семейството му без друго достатъчно лошо? И затова сега стоеше, гледаше я и не знаеше какво да прави, докато Еста плачеше. А тя, разбрала, че е озадачен и засрамен заради нея, заплака още повече.
— Да, лоша работа — каза Клайд след малко, разтревожено, ала все пак доста съчувствено. — Но ти нямаше да избягаш с него, ако не го обичаше, нали? — Той мислеше за себе си и Хортензия Бригз. — Жал ми е за теб, Ес. Да, жал ми е, обаче на теб няма да ти помогне, ако плачеш за това сега, нали? Има достатъчно други мъже на света и без него. Все ще се оправиш.
— О, зная — изхлипа Еста, — но аз бях толкова глупава! И толкова мъки изживях! А сега създадох всички тия грижи на мама и на всички ви! — Тя се задави и за миг замълча. — Той си замина и ме заряза в един хотел в Питсбърг без никакви пари — добави тя. — И ако не беше мама, не зная какво щях да правя. Тя ми изпрати сто долара, когато й писах. Аз работих известно време в един ресторант докато можех. Не исках да пиша на нашите и да им кажа, че ме е изоставил. Беше ме срам. Но не знаех какво друго да правя там накрая, когато започна да ми става толкова лошо.
Еста заплака отново, а Клайд, когато прецени всичко, което майка му беше направила или се бе помъчила да направи, за да помогне, съжали почти толкова майка си, колкото и Еста — дори повече, защото Еста имаше майка си, която да се грижи за нея, а майка му нямаше почти никого, който да й помогне.