— Аз не бива да работя и не ще мога да работя известно време — продължи Еста. — А мама не ме иска да се върна у дома сега, защото не иска Джулия или Франк, или ти да узнаете. И това е правилно, знам. Разбира се, че е правилно. А тя няма нищо и аз също. И ми е толкова самотно тука понякога. — Очите й се наляха и тя пак захлипа. — Толкова бях глупава!
И на Клайд за миг му се стори, че и той ще заплаче. Защото животът бе тъй странен, тъй труден от време на време. Например колко суров е бил към него всичките тези години. Доскоро не беше имал нищо и винаги бе искал да избяга. Но Еста го направи и ето какво я сполетя. И кой знае защо той си я спомни между високите стени на големите сгради, в деловия квартал, седнала пред малкия портативен хармониум на баща им, да пее и да има такъв невинен и добър вид. Божичко, труден е животът! Колко жесток е светът! Колко чудновато се нарежда всичко!
Той погледна Еста, огледа стаята и най-после й каза, че няма да остане сама и че той ще се отбие пак, само не бива да казва на майка им, че е бил тук, и ако има нужда от нещо, може да се обърне към него, макар той да не печели чак толкова много… И си отиде. А после, докато крачеше към хотела за поредната си смяна, продължаваше да размишлява колко жалко е всичко това… колко съжалява, че е проследил майка си, защото иначе можеше и да не знае. Но и така да беше, пак щеше да му се чуе гласът. Майка му не би могла да го крие от него вечно. Може би в крайна сметка щеше да му поиска още пари. Но какво псе е бил този човек — да си замине и да остави сестра му в голям непознат град без пукната пара! Чудеше се и си мислеше за момичето, изоставено преди няколко месеца в „Грийн Дейвидсън“ с неплатена сметка за стая и храна. И колко смешно му се беше видяло това на него и другите момчета на времето — силно оцветено с чувствен интерес.
Но сега… сега това беше собствената му сестра! Един мъж бе постъпил тъй долно с неговата сестра! И въпреки всичко, колкото и да се мъчеше, не можеше да си представи, че е чак толкова ужасно, както когато я беше слушал да плаче в нейната стая. Около него бе този оживен, светъл град, изпълнен с хора и напрежение. Ами този весел хотел, където работи! Не беше чак толкова лошо. Освен това и собствената му любов, Хортензия и разните удоволствия… Все ще се намери някакъв изход за Еста. Тя ще се оправи и всичко ще бъде наред. Но като си даде сметка, че принадлежи към семейство, което е вечно бедно и тъй малко помисля, че може да му се случат подобни неща… ту едно, ту друго… например като това, че проповядването из улиците понякога не докарва достатъчно и за наема, та баща му продава килими и часовници из града… или Еста избягва от къщи и стига до такова положение! Божичко!
XIV
Тези разсъждения накараха Клайд да се замисли по-определено от всякога досега върху въпросите на пола, и то в никой случай не от някое високонравствено гледище. Защото, макар да осъждаше любовника на сестра си, че тъй безмилостно я е изоставил, все пак нямаше никакво желание да я смята за напълно невинна. Тя беше избягала с него. Както сега научи от нея, той бил в града за около седмица, една година преди тя да избяга с него, и именно тогава се запознал с нея. Следващата година, когато дошъл пак за две седмици, тя го е потърсила или поне така подозираше Клайд. А като вземеше предвид своите интереси и скритите си помисли спрямо Хортензия Бригз, съвсем не му понасяше да приеме, че има нещо грешно в самата полова връзка.
Затруднението, както го виждаше той сега, се криеше по-скоро не в самото деяние, а в последиците, които настъпваха поради немислене или незнаене. Защото, ако Еста бе знаела повече за човека, в когото се бе влюбила, ако беше знаела повече за значението на подобна връзка, нямаше сега да е изпаднала в такава непоправима беда. Положително момичета като Хортензия Бригз, Грета и Луиза никога не биха допуснали да стигнат до положение, в каквото бе Еста. Или биха допуснали? Не, те са твърде отракани. И противопоставена на тях в мислите му, поне сега Еста не издържаше сравнението. Трябвало е според него да съумее да се справи по-добре. И тъй постепенно той възприе в известна степен по-сурово отношение към нея, макар да не изпитваше и пълно безразличие.
Но единственото нещо, което оказваше влияние върху Клайд сега, което го тревожеше и променяше, беше увлечението му по Хортензия Бригз — младеж на негова възраст и с неговия темперамент не би могъл да попадне под по-вълнуващо влияние. След няколко срещи с нея започна да му се струва, че тя е наистина съвършеното олицетворение на всичко, което досега бе мечтал да намери у едно момиче. Беше тъй жива, суетна, пленителна и истински хубава! В очите й, както му се струваше, танцуваха някакви пламъчета. Имаше навика така прелестно да свива и отваря леко устни, загледана същевременно с равнодушие право напред, сякаш не мислеше за него, от което го полазваха ту горещи, ту студени тръпки. От това направо му прималяваше, завиваше му се свят, от време на време жестоко парваше жилите му с пробягващи по тях едва доловими, трепващи огнени нишки, а то можеше да се определи само като съзнателно, мъчително желание, от което не можеше да се отърве и което в случая с нея не можеше да уталожи с нещо повече от прегръдки и целувки, възпиран от своеобразната сдържаност и уважение към нея, всъщност омразни за нея тъкмо у младежите, у които се мъчеше да ги събуди. Типът момчета, които наистина харесваше и вечно търсеше, бяха тези, които можеха да пометат настрана цялата й лъжлива невинност и недостъпност и дори въпреки волята й да я принудят да им се отдаде.