Всъщност тя непрекъснато се двоумеше и не можеше да реши дали го харесва, или не. А поради това Клайд непрекъснато се съмняваше в положението си пред нея — състояние, което доставяше огромно удоволствие на нея, а, от друга страна, не позволяваше на него да стигне до някакво окончателно решение и да се откаже от нея веднъж завинаги. След някое събиране, вечеря или театър, на което му бе позволила да я заведе и през времетраенето на което се беше държал особено тактично — не прекалено нападателно, — тя умееше да бъде толкова отстъпчива и изкусителна, колкото би могъл да желае и най-взискателният любовник. И така можеше да продължи почти до края на вечерята, когато изведнъж пред вратата на тяхната къща или пред стаята или къщата на някое момиче, където щеше да остане да спи, тя се обръщаше и без всякаква видима причина се опитваше да го отпрати само с едно ръкостискане или някоя безсъдържателна прегръдка или целувка. В такива моменти, ако Клайд се покажеше достатъчно глупав и се опиташе насила да получи от нея жадуваните ласки, тя се нахвърляше върху му с яростта на бясна котка и се изтръгваше от него, явно обзета от дълбока неприязън, която надали би могла да обясни и на самата себе си. Главната мисъл, която пораждаше тази неприязън, като че ли беше нежеланието да бъде принудена за каквото и да било от него. И поради своето увлечение и плахите домогвания, дължащи се на безграничния му страх да не я загуби, ще не ще, той си отиваше, обикновено в мрачно и посърнало настроение.
Но толкова много го привличаше тя, че не можеше да остане дълго настрана: нещо го тласкаше да ходи там, където бе най-вероятно да я срещне. Наистина почти всичките тези дни, въпреки особеното нервно напрежение, възникнало във връзка с Еста, той живееше в някаква страстна, сладка и чувствена мечта по отношение на Хортензия. Да можеше наистина да го обикне! Нощем, в леглото си у дома, той лежеше и мислеше за нея… лицето й… изражението на нейните уста и очи, извивките на снагата, движенията й, когато ходеше или танцуваше… и тя се мяркаше пред него като на екран. В сънищата си усещаше сладостната й близост, възхитителното й тяло принадлежеше цялото нему, а сетне, в критичния миг, когато като че беше готова да му се отдаде изцяло, се събуждаше и откриваше, че е изчезнала — че е била само една илюзия.
И все пак имаше няколко неща във връзка с нея, които сякаш му предвещаваха успех. На първо място, както самият той, Хортензия бе дете на бедно семейство, дъщеря на стругар, който и до този ден не сполучваше да изкара много повече от прехраната на семейството. От детството си не беше имала нищо — само дреболийки и парцали, с които съумяваше да се сдобие благодарение на своята изобретателност. А средата, в която се бе движила съвсем доскоро, бе толкова низка, че не бе имала по-свестни познайници от месарски и лекарски чирачета — най-обикновени хлапетии и кандидати за най-скромна работа от нейния квартал. Но дори там бе рано схванала, че може и трябва да извлича изгоди от своята външност и чар — и ги извличаше. Немалко от тези момчета бяха стигали дори до кражба, за да се сдобият с пари, та да имат какво да харчат за нея.
Когато порасна достатъчно голяма, за да тръгне на работа, и по този начин се озова сред младежи и мъже от този тип, който я привличаше сега, започна да разбира, че без да дава много от себе си, ако действа благоразумно, може да се сдобие с много по-хубави неща, отколкото бе имала преди. Обаче бе толкова чувствена и толкова обичаше удоволствията, че съвсем невинаги бе готова да пожертва изгодите пред удоволствията. Напротив, много често й се искаше да харесва онези, които имаше намерение да използва, и обратното — да не се задължава спрямо онези, които не можеше да хареса.