В случая с Клайд, при все че го харесваше малко, не можеше да устои на изкушението да го поизползва. Харесваше й готовността му да й купи всяка дреболийка, към която проявеше интерес — чанта, шалче, портмоне, чифт ръкавици — всичко, което можеше да поиска или приеме в рамките на разумното, без да остане много задължена. И все пак от самото начало със свойствената й схватливост и хитрина тя разбра, че не успее ли да застави себе си да му отстъпи, да му предложи в един момент определената награда, за която, както знаеше, той копнее, не ще може да го задържи за неопределено време.
Една мисъл, която я подбуждаше повече от всичко друго, бе, че ако съди по начина, по който Клайд е готов да харчи парите си за нея, би могла много лесно да получи от него някои доста скъпи неща: хубава и скъпа рокля, може би, или шапка, или дори кожено палто, каквито сега бяха изложени по магазините и се носеха навред в града, да не става дума за златни обеци или ръчен часовник — все неща, в които непрекъснато и със завист се заглеждаше по различните витрини.
Един ден по пладне, доста скоро след като Клайд бе открил сестра си Еста, Хортензия вървеше по Балтимор стрийт близо до пресечката й с Петнадесета улица — най-модната част от търговския квартал на града — с Дорис Трайн, друга продавачка от същия универсален магазин, и видя във витрината на един от по-малките и не толкова недостъпни магазини за кожухарски стоки палтенце от боброви кожи, което, като се имат пред вид нейната фигура, тен и темперамент, според нея бе точно от каквото имаше нужда, за да обогати чувствително твърде ограничения си личен гардероб. Не беше чак толкова скъпо — може би струваше стотина долара, — но с такава особена кройка, която я накара да си представи, че сложи ли го веднъж, нейните физически прелести ще изпъкнат повече от всеки друг път.
Развълнувана от тази мисъл, тя спря и възкликна:
— Ах, не е ли това най-елегантното, най-сладкото палтенце, дето съм виждала! Ах, погледни само тия ръкави, Дорис! — Хортензия стисна буйно другарката си над лакътя. — Виж му яката! Ами подплатата! А пък джобовете! Ах, божичко! — Тя почти трепереше от радостно вълнение и възторг. — Ах, толкова е сладко, че не мога да го изкажа! И точно същото, за каквото не знам откога си мечтая. Ах, миличкото, сладичкото! — възкликна тя разнежена, като си мислеше същевременно толкова за своята поза пред витрината и впечатлението, което произвежда върху минувачите, колкото и за палтото пред нея. — Ах, само да можех да те имам!
Тя плесна с ръце от възхищение, а напредналият в годинките син на собственика Айсидор Рубенстайн, който стоеше в този миг малко извън обсега на нейния поглед, забеляза жеста и възторга й и веднага реши, че палтото ще трябва да й струва поне двадесет и пет или петдесет долара повече, в случай че попита за него. Продажната цена беше сто. „Охо!“ — изсумтя той. Но понеже беше човек похотлив и малко романтичен, доста определено се позамисли каква ли би могла да бъде, меко казано, продажната цена на такова палто. Какво ли, да речем, би могла беднотията и суетността на едно такова хубаво момиче да го накара да даде за подобно палто?
Междувременно обаче, след като му се възхищава, колкото й позволяваше обедната почивка, Хортензия си отиде, все още обзета от мечти, като задоволяваше своята разпалила се суетност с мисълта колко пленителна би изглеждала с такова палто. Но не се отби да пита за цената. Затова на следващия ден, движена от чувството, че трябва да погледа още веднъж, тя дойде пак, но този път сама, все още без да й е минало през ума, че би могла да си го купи. Напротив, в главата й само смътно се мяркаше мисълта как би могла да се сдобие с него, при положение че палтото е достатъчно евтино. Но не можеше нищо да измисли. Ала когато го видя пак, а също така видя и господин Рубенстайн-младши да я оглежда отвътре по най-благосклонен и любезен начин, най-после се реши да влезе.
— Това палто ви харесва, а? — предразполагащо я посрещна Рубенстайн, когато тя отвори вратата. — Да, то показва, че имате добър вкус, според мен. Това е едно от най-елегантните палтенца, които сме излагали някога в магазина. Истинско бижу! А как ли ще изглежда на едно красиво момиче като вас! — Той го извади от витрината и вдигна пред очите й. — Видях ви, когато го гледахте вчера. — В очите му блесна жадно възхищение.