И като забеляза това и долови, че сдържано и все пак не съвсем недружелюбно държане ще й спечели повече внимание и учтивост, Хортензия отрони само:
— Така ли?
— Истина ви казвам. И веднага си рекох: ето едно момиче, което може да различи едно действително хубаво палто, когато го види.
Угодливият комплимент я поласка въпреки волята й.
— Вижте го! Вижте го! — продължи господин Рубенстайн и завъртя палтото пред нея. — Къде ще намерите такова нещо днес в Канзас сити? Погледнете тая копринена подплата… истинска молинсънска коприна… А тия косо сложени джобове! Ами копчетата! Мислите, че всичко това не прави едно палто да изглежда другояче? Днес в Канзас сити няма нито едно друго, което да му прилича… нито едно! И няма да има. Това е наш модел, а ние никога не повтаряме моделите си. Ние държим на нашите клиенти. Но елате тук по-навътре. — Той я заведе при тройното огледало в дъното на магазина. — Не всеки може да носи такова палто… за да бъде ефектно. Позволете ми да ви го пробвам.
И при изкуственото осветление Хортензия има случая сега да види, че действително изглежда очарователна с това палто. Тя навеждаше глава на една страна и се извиваше, и се въртеше, и криеше едното си ушенце в кожата, а господин Рубенстайн стоеше до нея, оглеждаше я с порядъчно възхищение и малко остана да потрие ръце.
— Ето на̀! — продължаваше той. — Само погледнете. Какво ще кажете, а? Не ви ли казах, че е нещо тъкмо за вас! Истинска находка за вас! Чист късмет! Никъде в града няма да намерите друго такова палто. Ако намерите, ще ви дам това без пари. — Той пристъпи много близо, протегнал пълните си ръце с дланите нагоре.
— Е трябва да призная, че доста хубаво ми седи — забеляза Хортензия, закопняла с цялата си тщеславна душичка за палтото. — Макар че ще ми прилича всяко подобно палто. — Тя се заизвива и заобръща още повече, забравила съвсем за него и за въздействието, което интересът й ще има върху продажната цена. Сетне добави: — Колко струва?
— Знаете, всъщност това е двестадоларово палто — подхвана хитро господин Рубенстайн. Тогава, като забеляза сянка на разочарование да преминава бързо по лицето на Хортензия, побърза да добави: — Тази цена звучи страшно, но, разбира се, ние не искаме толкова много тука. Ние искаме сто и петдесет. Обаче ако това палто беше при Джарек, щяхте да платите двеста и нещо отгоре. Ние не сме на такова централно място и не плащаме толкова висок наем. Но то си струва двеста долара и нито цент по-малко.
— Не, аз мисля, че това, което искате, е ужасна цена, направо страшно! — възкликна печално Хортензия и се залови да сваля палтото. Струваше й се, че се лишава горе-долу от всичко, заради което си заслужава да се живее. — Ами че при Бигз и Бек на тая цена имат сума три четвърти палта от норка и бобър и не по-малко елегантна кройка.
— Може би, може би. Но не и това палто — упорито повтаряше господин Рубенстайн. — Само го погледнете още веднъж. Вижте яката. Искате да кажете, че ще намерите там такова палто? Ако успеете, аз ще го купя за вас и ще ви го дам за сто долара. Всъщност това е особено палто. То е копие на едно от най-елегантните палта, каквито е имало в Ню Йорк миналото лято преди откриването на сезона. То е висша класа. Няма да намерите друго като него.
— А, няма значение, все едно, не мога да платя сто и петдесет долара — забеляза горестно Хортензия, като си слагаше в същото време старото сукнено палтенце с кожена яка и маншети и направи крачка към вратата.
— Почакайте! Това палто ви харесва? — дълбокомислено каза господин Рубенстайн, след като реши, че дори сто долара са твърде много за нейната кесия, освен ако известна част се притури от някой мъж. — То си е двестадоларово палто. Казвам ви го направо. Нашата редовна цена е сто и петдесет. Но ако можете да ми донесете сто и двайсет и пет долара, понеже толкова много го искате, ще ви го дам. А то ще е все едно че сте го намерили на улицата. За едно очарователно момиче като вас сигурно няма да е никак трудно да намери десетина мъже, които ще се радват да му подарят това палто. Зная, че и аз бих го направил, ако бихте искали да бъдете добра с мен.
Той й отправи подкупваща усмивка, а Хортензия, разбрала естеството на забележката и отвратена (понеже идваше от него), леко се поотдръпна. Същевременно не беше съвсем недоволна от подразбиращия се комплимент. Но не беше още чак толкова вулгарна, за да се съгласи кой да е да й прави подаръци. В никой случай. Това трябва да бъде някой, когото харесва, или поне някой, когото е заробила.