И все пак още докато господин Рубенстайн говореше и известно време след това, тя изреждаше в ума си възможните лица — избраници, които с магията на нейното очарование биха могли да бъдат докарани дотам, че да й купят това палто. Например Чарли Уилкенз, този от щанда за пури в „Орфия“, дето й беше безспорно предан по свой начин, обаче начин, който не подсказваше, че би направил много за нея, без да получи достатъчно много в замяна.
Имаше още Робърт Кейн, друг младеж — много висок, много весел и с големи амбиции към нея, който работеше в клона на местно електрическо дружество, но службата му не беше чак толкова доходна, само някакъв деловодител. А беше твърде пестелив — вечно говореше за бъдещето си.
Съществуваше още и Бърт Гетлър, младежът, който я води на танците вечерта, когато Клайд я видя за първи път, но който беше само въртоглав любител на танци — човек, на когото не можеше да се осланя в критичен момент като този. Той беше обикновен продавач в магазин за обувки, сигурно взимаше двадесетина долара на седмица и броеше всеки цент.
Но имаше и Клайд Грифитс — човек, който като че ли притежаваше сухи пари и беше готов да ги харчи за нея най-щедро. Така бързо се редяха мислите й в тези минути. Но дали би могла — мислеше си тя — сега, без подготовка, да го подлъже да й направи такъв скъп подарък? Не беше се показвала чак много благосклонна към него — повечето се беше държала безразлично. Затова не беше сигурна, в никой случай. Въпреки това, докато стоеше там и разсъждаваше за цената и красотата на палтото, мисълта за Клайд не й излизаше от главата. И през цялото време господин Рубенстайн стоеше и я гледаше и смътно се досещаше по присъщия си начин за естеството на въпроса, с който се бореше Хортензия.
— Е, девойче — най-после заговори той, — виждам, че бихте искали да имате това палто, а и аз бих искал да го имате. Сега ще ви кажа какво ще направя и нищо повече не мога да направя, нито бих направил за някой друг… за никого в тоя град. Донесете ми сто и петнадесет долара до няколко дена, когато искате — в понеделник, сряда или петък, ако палтото е още тук, и ще го получите. Ще направя дори още нещо: ще го запазя за вас. Какво ще кажете? До идущата сряда или петък. Повече от това никой не би направил за вас, не е ли така?
Той самодоволно се усмихна и сви рамене — държеше се така, сякаш действително й прави голяма услуга. И Хортензия на излизане си мислеше, че само ако… ако успее да вземе това палто за сто и петнадесет долара, ще го е купила на много добра цена. А също, че тя без никакво съмнение ще бъде най-елегантно облеченото момиче в Канзас сити. Само да успее да се сдобие по някакъв начин със сто и петнадесет долара преди следващата сряда или петък!
XV
Както Хортензия много добре знаеше, Клайд все по-жадно и по-жадно се стремеше да получи последното решаващо благоволение от нейна страна, на което, макар че никога не би го признала пред него, се радваха двама други. Не се случваше вече да се срещнат, без Клайд да настои да узнае истинската дълбочина на чувствата й към него. Ако го обича поне мъничко, защо му отказва да направи това или онова: не му позволява да я целува, колкото му се иска, не го оставя да я държи в прегръдките си, колкото му се ще. Винаги устоява на срещите си с другите младежи, а не идва на уречените или отказва да му даде среща на него. Какви са в действителност отношенията й с тези други. Дали те са й наистина по-приятни, отколкото той? Всъщност не се случваше да бъдат някъде заедно, без този въпрос за близостта им да излезе на преден план, и то много прозрачно забулен.
И на нея й се харесваше да мисли, че Клайд страда от сдържано желание през цялото време, докато тя го измъчва, и че да уталожи страданието му, е напълно в нейната власт — една садистична черта, породена от мазохистичния копнеж на Клайд по нея.
Обаче с оглед на желанието й да притежава палтото той започна да расте и да става по-интересен за нея. Въпреки че едва предишната сутрин беше доста тържествено съобщила на Клайд, че надали ще може да се види с него преди следващия понеделник, че всичките й вечери дотогава били заети, след като пред нея възникна проблемът за палтото, тя се залови припряно да крои как да уреди час по-скоро среща с Клайд, без да се покаже твърде нетърпелива. Защото вече беше окончателно решила да се помъчи да го убеди да й купи палтото. Само че, разбира се, сега ще трябва коренно да промени държанието си. Ще трябва да бъде много по-мила — по-съблазнителна. Макар да не го признаваше направо сама на себе си, че може дори да се съгласи да му се отдаде, все пак в основата си точно това й се въртеше в главата.