Доста дълго не можа да намисли как да постъпи. Как да се види с него още същия ден или най-късно на другия? По какъв начин да му изложи нуждата от този подарък… или заем, както най-после го формулира за себе си? Би могла да му намекне да й даде назаем колкото й трябват за палтото и че тя после ще му ги върне малко по малко (но станеше ли веднъж палтото нейно, прекрасно знаеше, че никога няма да се изправи пред необходимостта да го направи). Или, ако той няма толкова много пари накуп, би могла да подхвърли, че има възможност да уреди с господин Рубенстайн да го вземе на изплащане, с което да улесни Клайд. Във връзка с това мислите й взеха нова насока и тя започна да преценява с какви ласкателства би могла да предума господин Рубенстайн да й даде палтото при по-изгодни условия. Спомни си думите му, че с радост би й купил палтото сам той, ако е убеден, че ще бъде мила с него.
Първият й план във връзка с всичко това бе да предложи на Луиза Ратърър да покани брат си, Клайд и още един младеж на име Скъл, който се увърташе около Луиза, да дойдат още същата вечер в един дансинг, където вече бе имала намерение да отиде с по-предпочитания продавач на пури. Само че сега смяташе да развали тази среща, да се появи сама с Луиза и Грета и да заяви, че партньорът й се разболял. Това би й дало възможност да си тръгне по-рано с Клайд и да мине с него край магазина на Рубенстайн.
Но понеже имаше нрав на паяк, който опъва паяжина за мухи, тя предвиди възможността да се създаде положение, при което Луиза да обясни на Клайд или на Ратърър, че идеята за това събиране е била нейна. Това би могло да доведе дори до някое случайно споменаване на палтото от страна на Клайд по-нататък, което, както смяташе, би било съвсем нежелателно. Никак не й се искаше приятелите й да знаят как си урежда частните работи. Поради това реши, че не е удобно да се обърне с такава молба към Луиза или Грета.
И вече започваше наистина да се чуди как да нареди тази среща, когато Клайд, който случайно минаваше наблизо на връщане от работа към дома, влезе в магазина, където тя работеше. Беше дошъл да й се моли за среща идущата неделя. За негова безкрайна радост Хортензия го посрещна най-сърдечно, с най-пленителна усмивка и му махна с ръка. В момента беше заета с една клиентка. Обаче скоро свърши, доближи се и като наблюдаваше под око началника на отдела, който не обичаше посетители, възкликна:
— Тъкмо си мислех за теб! Да не си мислил и ти за мен, а? Какво съвпадение! — След това добави полугласно: — Дръж се така, сякаш не ми говориш. Виждам началника ей там.
Смаян от необикновено нежния й тон, да не споменаваме топлата усмивка, с която го поздрави, Клайд веднага се съживи и окуражи.
— Дали съм мислил за теб? — отвърна той весело. — Нима мисля някога за някой друг? Слушай! Ратърър казва, че съм се побъркал с теб.
— Тоя ли — проточи Хортензия и се нацупи с яд и пренебрежение, понеже, колкото и да беше странно, Ратърър беше младеж, който не се интересуваше много от нея и тя го знаеше. — Мисли се, че е много умен — додаде тя. — Познавам сума момичета, които не го обичат.
— О, Том е добро момче — защити го като верен приятел Клайд. — Само така си приказва. Той те харесва.
— О, не, съвсем не — отвърна Хортензия. — Но аз не искам да говоря за него. Какво ще правиш към шест часа довечера?
— И таз хубава! — възкликна Клайд с огорчение. — Да не искаш да кажеш, че си свободна тая вечер, а? Колко жалко! Знаех, че имаш по нещо за всяка вечер. Аз съм на работа! — Той открито въздъхна, толкова го покруси мисълта, че е била готова да прекара вечерта с него, а той не може да се възползва от този случай и Хортензия беше много доволна, като забеляза дълбокото му разочарование.
— Не, аз имам среща, но ми се иска да не отида — продължи тя и презрително присви устни. — Сега ще отида. Но щях да се откажа, ако ти беше свободен.
Сърцето на Клайд се разтуптя от възторг.
— Божичко, колко жалко, че трябва да отида на работа! — каза той, без да сваля очи от нея. — Сигурна ли си, че не би могла да се освободиш утре вечер? Аз ще съм свободен. А пък сега тъкмо дойдох тук да те попитам дали не искаш да дойдеш на разходка с автомобил в неделя следобед. Един приятел на Хеглънд има кола… пакард… и в неделя всички сме свободни. Той ме помоли да събера компания да отидем до Екселсиор Спрингз. Той е добро момче. — Клайд го каза, понеже Хортензия си даде вид, че това не я интересува много. — Ти не го познаваш много добре, но не е лош. Но знаеш, аз мога да ти разправя това после. Какво ще кажеш за утре вечер? Утре не съм на работа.