После, когато отиваха към Гаспи, ресторант на „Уайондот“ близо до Десета улица, който, както съвсем наскоро Клайд научи, бил много по-добър от Фрисел, Хортензия току спираше да гледа разни витрини, като подхвърли, че много искала да може да си намери някое палтенце, което да й прилича, че това, което имала, се поизносило и трябвало скоро да се погрижи за ново — трудно за нея положение, което накара Клайд да се замисли дали не му намеква да й го купи той. И дали няма да спечели в нейните очи, ако й купи някакво палтенце, щом й трябва.
Но когато пред тях се показа магазинът на Рубенстайн от същата страна на улицата с добре осветена витрина и палтото на преден план, Хортензия спря, както си беше намислила.
— Ау, погледни това сладко палтенце! — възторжено започна тя, сякаш току-що поразена от красотата му: цялото й държане говореше за първо, чистосърдечно впечатление. — Ах, не е ли това най-прекрасното, най-сладкото, най-чудесното палтенце на света? — продължи тя и актьорското й майсторство растеше успоредно с копнежа за палтото. — Ах, само погледни яката, ами тия ръкави, ами джобовете! Виждал ли си някога нещо по-шик? Да можех да си стопля ръцете в тях! — Тя погледна Клайд с крайчеца на окото, за да види дали това му прави съответно впечатление.
А той, възбуден от дълбокия й възторг, оглеждаше палтото с немалко любопитство. Безспорно беше хубаво… много хубаво. Но, божичко, какво ли можеше да струва такова едно палто? Дали тя не се опитваше да му подчертае по този начин достойнствата на палтото, та да й го купи? Ами че то трябва да струва най-малко двеста долара! Общо взето, Клайд нямаше представа за стойността на подобни неща. Положително не би могъл да купи такова палто. Особено пък сега, когато майка му взима значителна част от спечеленото за Еста. И все пак нещо в държанието на Хортензия като че ли му подсказваше, че тя мисли тъкмо за такова нещо. От тази мисъл го побиха тръпки и той малко остана да се скове.
Но въпреки всичко, както сега си мислеше тъжно, ако пожелае, Хортензия положително може да намери някого, който да й го купи — например този младеж Том Киъри, когото току-що му беше описала. А което бе още по-лошо, тя беше точно от този род момичета. И ако не успее да й го купи, ще й го купи някои друг и тя ще презира Клайд зарад това, че не може да прави такива неща за нея.
За негово безкрайно слисване и неудоволствие девойката възкликна:
— Ах, какво ли не бих дала за такова палто!
Не бе имала намерение да поставя въпроса ребром в този миг, защото искаше да внуши на Клайд мисълта, заседнала дълбоко в ума й, по тактичен начин.
Ала Клайд, колкото и да не беше опитен, нито пък проницателен, все пак успя безпогрешно да долови вложеното в тези думи значение. Те значеха… те значеха… в момента не му се искаше дори сам за себе си да формулира какво значеха те. А сега… сега… само да имаше парите за това палто! Схващаше, че тя се мъчи да измисли някакъв сигурен начин да получи палтото. Но как би могъл да го направи той? Как? Само да може да нареди някак да вземе палтото за нея… само да може да обещае, че ще й го вземе, да речем, на еди-коя си дата, ако не струва прекалено много, тогава какво? Дали ще има смелост да й подхвърли тази вечер или, да кажем, утре, след като научи цената на палтото, че ако тя… тогава… тогава… е, тогава той ще й купи палтото или каквото друго поиска. Само трябва да бъде сигурен, че тя всъщност не го лъже, както го лъжеше винаги за разни дребни неща. Няма да изтърпи да й купи палтото и след това да не получи нищо в замяна, в никой случай!
Докато размишляваше така, той наистина тръпнеше и трепереше до Хортензия. А тя стоеше там, гледаше палтото и си мислеше, че ако не му стигне умът да намери начин да й купи това нещо и да разбере какво има тя пред вид — как възнамерява да му се отплати, е, тогава това ще е краят. Няма защо Клайд да мисли, че тя вечно ще се влачи с човек, който не може и не иска да направи и толкова за нея. В никой случай.
Те продължиха към Гаспи. И през време на цялата вечеря тя не говори почти за нищо друго: колко хубаво е това палто и колко хубаво ще й стои.
— Ще видиш — каза тя по едно време предизвикателно, понеже й се стори, че Клайд може да не е много сигурен в момента за възможностите си да й го купи, — аз ще намеря начин да получа това палто. Мисля, че Рубенстайн би ми го дал на изплащане, ако отида да поговоря с него и му платя достатъчно в брой. Едно друго момиче от нашия магазин веднъж си взе палто по този начин — без да се замисли, излъга Хортензия, с надеждата да принуди Клайд да й помогне. Но Клайд не можеше да се отърве от страха пред извънредния разход във връзка с палтото и се колебаеше да каже какво ще направи. Нямаше никаква представа за цената на подобно нещо — то можеше да струва двеста, ако не и триста долара — и той се боеше да се задължи за нещо, което после може да не е в състояние да извърши.